Numbers 35
1 And YHWH speaks to Moses in the plains of Moab by the Jordan, [near] Jericho, saying,
Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:
2 “Command the sons of Israel, and they have given to the Levites cities to inhabit from the inheritance of their possession; you also give [the] outskirt around them, of the cities, to the Levites.
Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се зеселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.
3 And the cities have been for them to inhabit, and their outskirts are for their livestock, and for their goods, and for all their beasts.
Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.
4 And the outskirts of the cities which you give to the Levites [are], from the wall of the city and outside, one thousand cubits around.
Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.
5 And you have measured from the outside of the city: the east quarter—two thousand by the cubit, and the south quarter—two thousand by the cubit, and the west quarter—two thousand by the cubit, and the north quarter—two thousand by the cubit; and the city [is] in the midst; this is the outskirts of the cities to them.
Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя, северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.
6 And the cities which you give to the Levites [are] the six cities of refuge, which you give for the fleeing there of the manslayer, and besides them you give forty-two cities;
И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.
7 all the cities which you give to the Levites [are] forty-eight cities, them and their outskirts.
Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.
8 And the cities which you give [are] from the possession of the sons of Israel; from the many you multiply, and from the few you diminish; each, according to his inheritance which they inherit, gives to the Levites from his cities.”
И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.
9 And YHWH speaks to Moses, saying,
Господ говори още на Моисея казвайки:
10 “Speak to the sons of Israel, and you have said to them: When you are passing over the Jordan to the land of Canaan,
Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,
11 and have prepared cities for yourselves—they are cities of refuge to you—then a manslayer, striking a person through ignorance, has fled there,
тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.
12 and the cities have been for a refuge to you from the redeemer, and the manslayer does not die until his standing before the congregation for judgment.
Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.
13 As for the cities which you give, six [are] cities of refuge to you;
От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.
14 three of the cities you give from beyond the Jordan, and three of the cities you give in the land of Canaan; they are cities of refuge.
Три града да дадете оттатък Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.
15 For sons of Israel, and for a sojourner, and for a settler in their midst, are these six cities for a refuge, for the fleeing there of anyone striking a person through ignorance.
Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягват там всеки, който би убил човек по погрешка.
16 And if he has struck him with an instrument of iron, and he dies, he [is] a murderer: the murderer is certainly put to death.
Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
17 And if he has struck him with a stone [in] the hand, with which he could die, and he dies, he [is] a murderer: the murderer is certainly put to death.
Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
18 Or [if] he has struck him with a wooden instrument [in] the hand, with which he could die, and he dies, he [is] a murderer: the murderer is certainly put to death.
Или ако го е ударил с дървено оръжие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
19 The redeemer of blood puts the murderer to death himself; in his coming against him he puts him to death.
Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.
20 And if he pushes him in hatred, or has cast [anything] at him by lying in wait, and he dies,
И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,
21 or he has struck him with his hand in enmity, and he dies, the striker is certainly put to death; he [is] a murderer; the redeemer of blood puts the murderer to death in his coming against him.
или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.
22 And if, in an instant, without enmity, he has pushed him, or has cast any instrument at him without lying in wait,
Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,
23 or with any stone with which he could die, without seeing, indeed, causes [it] to fall on him, and he dies, and he [is] not his enemy, nor seeking his evil,
или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,
24 then the congregation has judged between the striker and the redeemer of blood by these judgments.
тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;
25 And the congregation has delivered the manslayer out of the hand of the redeemer of blood, and the congregation has caused him to return to the city of his refuge, to where he has fled, and he has dwelt in it until the death of the chief priest who has been anointed with the holy oil.
и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.
26 And if the manslayer indeed goes out [from] the border of the city of his refuge to where he flees,
Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,
27 and the redeemer of blood has found him at the outside of the border of the city of his refuge, and the redeemer of blood has slain the manslayer, blood [is] not [reckoned] to him;
и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;
28 for he dwells in the city of his refuge until the death of the chief priest; and after the death of the chief priest the manslayer turns back to the city of his possession.
защото убиецът трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.
29 And these things have been for a statute of judgment to you throughout your generations, in all your dwellings.
Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.
30 Whoever strikes a person, by the mouth of witnesses [one] slays the murderer; and one witness does not testify against a person to cause [him] to die.
Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите на свидетели: обаче не бива само един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.
31 And you take no atonement for the life of a murderer who [is] condemned to die, for he is certainly put to death;
Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.
32 and you take no atonement for him [who had] to flee to the city of his refuge, to return to dwell in the land, until the death of the priest.
Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.
33 And you do not profane the land which you [are] in, for blood profanes the land; as for the land, it is not pardoned for blood which is shed in it except by the blood of him who sheds it;
Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.
34 and you do not defile the land in which you are dwelling, in the midst of which I dwell, for I, YHWH, dwell in the midst of the sons of Israel.”
Нито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.
