Matthew 14
1 At that time Herod the tetrarch heard the fame of Jesus,
В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
2 and said to his servants, “This is John the Immerser, he rose from the dead, and because of this the mighty energies are working in him.”
и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
3 For Herod having laid hold on John, bound him, and put him in prison, because of Herodias, his brother Philip’s wife,
Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
4 for John was saying to him, “It is not lawful to you to have her,”
понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5 and willing to kill him, he feared the multitude, because as a prophet they were holding him.
И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
6 But the birthday of Herod being kept, the daughter of Herodias danced in the midst, and pleased Herod,
А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
7 after which with an oath he professed to give her whatever she might ask.
Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
8 And she, having been instigated by her mother, says, “Give me here on a plate the head of John the Immerser”;
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
9 and the king was grieved, but because of the oaths and of those dining with him, he commanded [it] to be given;
Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
10 and having sent, he beheaded John in the prison,
И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
11 and his head was brought on a plate, and was given to the girl, and she brought [it] near to her mother.
И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 And his disciples having come, took up the body, and buried it, and having come, they told Jesus,
А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
13 and Jesus having heard, withdrew from there in a boat to a desolate place by Himself, and the multitudes having heard followed Him on land from the cities.
А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
14 And Jesus having come forth, saw a great multitude, and was moved with compassion on them, and healed their sick;
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
15 and evening having come, His disciples came to Him, saying, “The place is desolate, and the hour has now past, let away the multitudes that, having gone into the villages, they may buy food for themselves.”
А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
16 And Jesus said to them, “They have no need to go away—you give them to eat.”
А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17 And they say to Him, “We have nothing here except five loaves and two fishes.”
А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 And He said, “Bring them to Me here.”
А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19 And having commanded the multitudes to recline on the grass, and having taken the five loaves and the two fishes, having looked up to the sky, He blessed, and having broken, He gave the loaves to the disciples, and the disciples [gave] to the multitudes,
Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20 and they all ate, and were filled, and they took up what was over of the broken pieces twelve hand-baskets full;
И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21 and those eating were about five thousand men, apart from women and children.
А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
22 And immediately Jesus constrained His disciples to go into the boat, and to go before Him to the other side, until He might let away the multitudes;
И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23 and having let away the multitudes, He went up to the mountain by Himself to pray, and evening having come, He was there alone,
И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 and the boat was now in the midst of the sea, distressed by the waves, for the wind was contrary.
А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25 And in the fourth watch of the night Jesus went away to them, walking on the sea,
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 and the disciples having seen Him walking on the sea, were troubled, saying, “It is an apparition,” and from the fear they cried out;
А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 and immediately Jesus spoke to them, saying, “Take courage! I AM; do not be afraid.”
И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28 And Peter answering Him said, “Lord, if it is You, command me to come to You on the waters”;
И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 and He said, “Come”; and having gone down from the boat, Peter walked on the waters to come to Jesus,
А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30 but seeing the vehement wind, he was afraid, and having begun to sink, he cried out, saying, “Lord, save me!”
Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31 And immediately Jesus, having stretched forth the hand, laid hold of him and says to him, “Little faith! For why did you waver?”
И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 And they having gone into the boat, the wind stilled,
И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33 and those in the boat having come, worshiped Him, saying, “You are truly God’s Son.”
А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 And having passed over, they came into the land of Gennesaret,
И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
35 and having recognized Him, the men of that place sent forth to all that surrounding region, and they brought to Him all who were ill,
И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36 and were calling on Him that they might only touch the fringe of His garment, and as many as touched were saved.
и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
