Mark 9
1 And He said to them, “Truly I say to you that there are certain of those standing here, who may not taste of death until they see the Kingdom of God having come in power.”
И рече им: Истина ви казвам: Има някои, от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
2 And after six days Jesus takes Peter, and James, and John, and brings them up to a high mountain by themselves, alone, and He was transfigured before them,
И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.
3 and His garments became glittering, exceedingly white, as snow, so as a launderer on the earth is not able to whiten [them].
Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.
4 And there appeared to them Elijah with Moses, and they were talking with Jesus.
И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса.
5 And Peter answering says to Jesus, “Rabbi, it is good to us to be here; and we may make three shelters, for You one, and for Moses one, and for Elijah one”:
А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия;
6 for he was not knowing what he might say, for they were greatly afraid.
защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.
7 And there came a cloud overshadowing them, and there came a voice out of the cloud, saying, “This is My Son, the Beloved, hear Him”;
И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.
8 and suddenly, having looked around, they saw no one anymore, but Jesus only with themselves.
И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.
9 And as they are coming down from the mountain, He charged them that they may declare to no one the things that they saw, except when the Son of Man may rise out of the dead;
И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
10 and the thing they kept to themselves, questioning together what the rising out of the dead is.
И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.
11 And they were questioning Him, saying that the scribes say that Elijah must come first.
И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?
12 And He answering said to them, “Elijah indeed, having come first, restores all things; and how has it been written concerning the Son of Man, that He may suffer many things, and be set at nothing?
А Той им каза: Наистина, Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - [писано е], че трябва да пострада много и да бъде унизен.
13 But I say to you that also Elijah has come, and they did to him what they willed, as it has been written of him.”
Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.
14 And having come to the disciples, He saw a great multitude around them, and scribes questioning with them,
И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.
15 and immediately, all the multitude having seen Him, were amazed, and running near, were greeting Him.
И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.
16 And He questioned the scribes, “What do you dispute with them?”
И Той ги попита: За какво се препирате с тях?
17 And one out of the multitude answering said, “Teacher, I brought my son to You, having a mute spirit;
И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 and wherever it seizes him, it tears him, and he foams, and gnashes his teeth, and pines away; and I spoke to Your disciples that they may cast it out, and they were not able.”
И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.
19 And He answering him, said, “O generation unbelieving, until when will I be with you? Until when will I suffer you? Bring him to Me”;
А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.
20 and they brought him to Him, and he having seen Him, immediately the spirit convulsed him, and he, having fallen on the earth, was wallowing—foaming.
И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 And He questioned his father, “How much time is it since this came to him?” And he said, “From childhood,
И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство.
22 and many times it also cast him into fire, and into water, that it might destroy him; but if You are able to do anything, help us, having compassion on us.”
И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.
23 And Jesus said to him, “If you are able to believe! All things are possible to the one that is believing”;
А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 and immediately the father of the child, having cried out with tears, said, “I believe, Lord; be helping my unbelief.”
Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.
25 Jesus having seen that a multitude runs together, rebuked the unclean spirit, saying to it, “Spirit—mute and deaf—I charge you, come forth out of him, and you may no longer enter into him”;
А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него.
26 and having cried, and convulsed him much, it came forth, and he became as dead, so that many said that he was dead,
И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.
27 but Jesus, having taken him by the hand, lifted him up, and he arose.
Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.
28 And He having come into the house, His disciples were questioning Him by Himself, “Why were we not able to cast it forth?”
И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 And He said to them, “This kind is able to come forth with nothing except with prayer and fasting.”
И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].
30 And having gone forth there, they were passing through Galilee, and He did not wish that any may know,
И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.
31 for He was teaching His disciples, and He said to them, “The Son of Man is being delivered into the hands of men, and they will kill Him, and having been killed, the third day He will rise,”
Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.
32 but they were not understanding the saying, and they were afraid to question Him.
Но те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат.
33 And He came to Capernaum, and being in the house, He was questioning them, “What were you reasoning in the way among yourselves?”
И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?
34 And they were silent, for they reasoned with one another in the way who is greater;
А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?
35 and having sat down He called the Twelve, and He says to them, “If any wills to be first, he will be last of all, and minister of all.”
И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
36 And having taken a child, He set him in the midst of them, and having taken him in His arms, said to them,
Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, рече им:
37 “Whoever may receive one of such children in My Name, receives Me, and whoever may receive Me, does not receive Me, but Him who sent Me.”
Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.
38 And John answered Him, saying, “Teacher, we saw a certain one casting out demons in Your Name, who does not follow us, and we forbade him, because he does not follow us.”
Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.
39 And Jesus said, “Do not forbid him, for there is no one who will do a mighty work in My Name, and will be readily able to speak evil of Me:
А Исус рече: Недейте му запрещава; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.
40 for he who is not against us is for us;
Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.
41 for whoever may give you to drink a cup of water in My Name, because you are Christ’s, truly I say to you, he may not lose his reward;
Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.
42 and whoever may cause to stumble one of the little ones believing in Me, better is it for him if a millstone is hanged around his neck, and he has been cast into the sea.
А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.
43 And if your hand may cause you to stumble, cut it off; it is better for you to enter into life maimed, than having the two hands, to go away into Gehenna, into the fire—the unquenchable— (Geenna g1067)
И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, (Geenna g1067)
44 [[where their worm is not dying, and the fire is not being quenched.]]
[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
45 And if your foot may cause you to stumble, cut it off; it is better for you to enter into life lame, than having the two feet to be cast into Gehenna, into the fire—the unquenchable— (Geenna g1067)
И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (Geenna g1067)
46 [[where their worm is not dying, and the fire is not being quenched.]]
[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
47 And if your eye may cause you to stumble, cast it out; it is better for you to enter into the Kingdom of God one-eyed, than having two eyes, to be cast into the Gehenna of fire— (Geenna g1067)
И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (Geenna g1067)
48 where their worm is not dying, and the fire is not being quenched;
дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".
49 for everyone will be salted with fire, and every sacrifice will be salted with salt.
Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].
50 The salt [is] good, but if the salt may become saltless, in what will you season [it]? Have in yourselves salt, and have peace in one another.”
Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.
