Luke 15
1 And all the tax collectors and sinners were coming near to Him, to hear Him,
А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
2 and the Pharisees and the scribes were murmuring, saying, “This One receives sinners, and eats with them.”
А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
3 And He spoke to them this allegory, saying,
И Той им изговори тая притча, като каза:
4 “What man of you having one hundred sheep, and having lost one out of them, does not leave behind the ninety-nine in the wilderness, and go on after the lost one, until he may find it?
Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
5 And having found, he lays [it] on his shoulders rejoicing,
И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
6 and having come into the house, he calls together the friends and the neighbors, saying to them, Rejoice with me, because I found my sheep—the lost one.
И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
7 I say to you that [more] joy will be in Heaven over one sinner converting, rather than over ninety-nine righteous men who have no need of conversion.
Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8 Or what woman having ten drachmas, if she may lose one drachma, does not light a lamp, and sweep the house, and seek carefully until she may find?
Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
9 And having found, she calls together the female friends and the neighbors, saying, Rejoice with me, for I found the drachma that I lost.
И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
10 So I say to you, joy comes before the messengers of God over one sinner converting.”
Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
11 And He said, “A certain man had two sons,
Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12 and the younger of them said to the father, Father, give me the portion of the substance falling to [me], and he divided to them the living.
И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
13 And not many days after, having gathered all together, the younger son went abroad to a far country, and there he scattered his substance, living riotously;
И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
14 and he having spent all, there came a mighty famine on that country, and himself began to be in want;
И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
15 and having gone on, he joined himself to one of the citizens of that country, and he sent him into the fields to feed pigs,
И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
16 and he was desirous to fill his belly from the husks that the pigs were eating, and no one was giving to him.
И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
17 And having come to himself, he said, How many hired workers of my father have a superabundance of bread, and I am perishing here with hunger!
А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
18 Having risen, I will go on to my father, and will say to him, Father, I sinned—to Heaven, and before you,
Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
19 and I am no longer worthy to be called your son; make me as one of your hired workers.
не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 And having risen, he went to his own father, and he being yet far distant, his father saw him, and was moved with compassion, and having ran he fell on his neck and kissed him;
И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21 and the son said to him, Father, I sinned—to Heaven, and before you, and I am no longer worthy to be called your son.
Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
22 And the father said to his servants, Bring forth the foremost robe, and clothe him, and give a ring for his hand, and sandals for the feet;
Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
23 and having brought the fatted calf, kill [it], and having eaten, we may be merry,
докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
24 because this son of mine was dead, and lived again, and he was lost, and was found; and they began to be merry.
защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
25 And his elder son was in a field, and as, coming, he drew near to the house, he heard music and dancing,
А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26 and having called near one of the young men, he was inquiring what these things might be,
И повика един от слугите и попита, що е това.
27 and he said to him, Your brother has arrived, and your father killed the fatted calf, because he received him back in health.
А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 And he was angry, and would not go in, therefore his father, having come forth, was pleading him;
И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
29 and he answering said to the father, Behold, so many years I serve you, and never did I transgress your command, and you never gave to me a kid that I might make merry with my friends;
А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
30 but when your son—this one who devoured your living with prostitutes—came, you killed to him the fatted calf.
а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31 And he said to him, Child, you are always with me, and all my things are yours;
А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
32 but to be merry, and to be glad, it was necessary, because this your brother was dead, and lived again, he was lost, and was found.”
Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
