Lamentations 5
1 Remember, O YHWH, what has befallen us, Look attentively, and see our reproach.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Our inheritance has been turned to strangers, Our houses to foreigners.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Orphans we have been—without a father, our mothers [are] as widows.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 We have drunk our water for money, Our wood comes for a price.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 For our neck we have been pursued, We have labored—there has been no rest for us.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 [To] Egypt we have given a hand, [To] Asshur, to be satisfied with bread.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Our fathers have sinned—they are not, We have borne their iniquities.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Servants have ruled over us, There is no deliverer from their hand.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 With our lives we bring in our bread, Because of the sword of the wilderness.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Our skin as an oven has been burning, Because of the raging of the famine.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Wives in Zion they have humbled, Virgins—in cities of Judah.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Princes have been hanged by their hand, Elderly faces have not been honored.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 They have taken young men to grind, And youths have stumbled with wood.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Elderly have ceased from the gate, Young men from their song.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 The joy of our heart has ceased, Our dancing has been turned to mourning.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 The crown has fallen [from] our head, Woe [is] now to us, for we have sinned.
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Our heart has been sick for this, Our eyes have been dim for these.
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 For the Mount of Zion—that is desolate, Foxes have gone up on it.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 You, O YHWH, remain for all time, Your throne to generation and generation.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Why do You forget us forever? You forsake us for [the] length of [our] days!
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Turn us back, O YHWH, to You, And we turn back, renew our days as of old.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 For have You utterly rejected us? You have been angry against us—exceedingly?
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
