Job 8
1 And Bildad the Shuhite answers and says:
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 “Until when do you speak these things? And a strong wind—sayings of your mouth?
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Does God pervert judgment? And does the Mighty One pervert justice?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 If your sons have sinned before Him, And He sends them away, By the hand of their transgression,
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 If you seek for God early, And make supplication to the Mighty,
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 If you [are] pure and upright, Surely now He wakes for you, And has completed The habitation of your righteousness.
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 And your beginning has been small, And your latter end is very great.
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 For inquire, please, of a former generation, And prepare for a search of their fathers,
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 For we [are] of yesterday, and we do not know, For our days [are] a shadow on earth.
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 Do they not show you—speak to you, And from their heart bring forth words?
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 Does a rush rise without a marsh? A reed increase without water?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 While it [is] in its budding—uncropped, Even before any herb it withers.
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 So [are] the paths of all forgetting God, And the hope of the profane perishes,
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 Whose confidence is loathsome, And the house of a spider his trust.
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 He leans on his house—and it does not stand, He takes hold on it—and it does not abide.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 He [is] green before the sun, And over his garden his branch goes out.
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 His roots are wrapped by a heap, He looks for a house of stones.
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 If [one] destroys him from his place, Then it has feigned concerning him, I have not seen you!
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 Behold, this [is] the joy of His way, And from the dust others spring up.
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Behold, God does not reject the perfect, Nor takes hold on the hand of evildoers.
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 While He fills your mouth with laughter, And your lips with shouting,
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 Those hating you put on shame, And the tent of the wicked is not!”
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
