Job 41
1 “Do you draw leviathan with a hook? And do you let down his tongue with a rope?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Do you put a reed in his nose? And pierce his jaw with a thorn?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Does he multiply supplications to you? Does he speak tender things to you?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Does he make a covenant with you? Do you take him for a perpetual servant?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Do you play with him as a bird? And do you bind him for your girls?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 (Companions feast on him, They divide him among the merchants!)
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Do you fill his skin with barbed irons? And his head with fish-spears?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Place your hand on him, Remember the battle—do not add!
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Behold, the hope of him is found a liar, Also, is one not cast down at his appearance?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 None so fierce that he awakes him, And who [is] he [who] stations himself before Me?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Who has brought before Me and I repay? Under the whole heavens it [is] Mine.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 I do not keep silent concerning his parts, And the matter of might, And the grace of his arrangement.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Who has uncovered the face of his clothing? Who enters within his double bridle?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Who has opened the doors of his face? Around his teeth [are] terrible.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 A pride—strong ones of shields, Shut up—a close seal.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 They draw near to one another, And air does not enter between them.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 They adhere to one another, They stick together and are not separated.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 His sneezings cause light to shine, And his eyes [are] as the eyelids of the dawn.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Flames go out of his mouth, sparks of fire escape.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Smoke goes forth out of his nostrils, As a blown pot and reeds.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 His breath sets coals on fire, And a flame goes forth from his mouth.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 Strength lodges in his neck, And grief exults before him.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 The flakes of his flesh have adhered—Firm on him—it is not moved.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 His heart [is] firm as a stone, Indeed, firm as the lower piece.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 The mighty are afraid at his rising, From his breakings they keep themselves free.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 The sword of his overtaker does not stand, Spear, dart, and breastplate.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 He reckons iron as straw, bronze as rotten wood.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 The son of the bow does not cause him to flee, Stones of the sling are turned into stubble by him.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Darts have been reckoned as stubble, And he laughs at the shaking of a javelin.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Sharp points of clay [are] under him, He spreads gold on the mire.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 He causes the deep to boil as a pot, He makes the sea as a pot of ointment.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 He causes a path to shine after him, One thinks the deep to be hoary.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 There is not on the earth his like, That is made without terror.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 He sees every high thing, He [is] king over all sons of pride.”
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
