< Job 36 >

1 And Elihu adds and says:
И Елиу продължавайки рече:
2 “Honor me a little, and I show you, That yet for God [are] words.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 I lift up my knowledge from afar, And I ascribe righteousness to my Maker.
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 For my words [are] truly not false, The perfect in knowledge [is] with you.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Behold, God [is] mighty, and does not despise, Mighty [in] power [and] heart.
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 He does not revive the wicked, And appoints the judgment of the poor;
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 He does not withdraw His eyes from the righteous, And [from] kings on the throne, And causes them to sit forever, and they are high,
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 And if prisoners in chains They are captured with cords of affliction,
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Then He declares to them their work, And their transgressions, Because they have become mighty,
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 And He uncovers their ear for instruction, And commands that they turn back from iniquity.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 If they hear and serve, They complete their days in good, And their years in pleasantness.
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 And if they do not listen, They pass away by the dart, And expire without knowledge.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 And the profane in heart set the face, They do not cry when He has bound them.
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 Their soul dies in youth, And their life among the defiled.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 He draws out the afflicted in his affliction, And uncovers their ear in oppression.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 And He also moved you from a narrow place [To] a broad place—no constriction under it, And the sitting beyond of your table has been full of fatness.
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 And you have fulfilled the judgment of the wicked, Judgment and justice are upheld because of fury,
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Lest He move you with a stroke, And the abundance of an atonement not turn you aside.
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Does He value your riches? He has gold, and all the forces of power.
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Do not desire the night, For the going up of peoples in their stead.
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Take heed—do not turn to iniquity, For you have fixed on this Rather than [on] affliction.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Behold, God sits on high by His power, Who [is] like Him—a teacher?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Who has appointed to Him His way? And who said, You have done iniquity?
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Remember that you magnify His work That men have beheld.
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 All men have looked on it, Man looks attentively from afar.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Behold, God [is] high, And we do not know the number of His years, Indeed, there [is] no searching.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 When He diminishes droppings of the waters, They refine rain according to its vapor,
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 Which clouds drop, They distill on man abundantly.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Indeed, do [any] understand The spreadings out of a cloud? The noises of His dwelling place?
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 Behold, He has spread His light over it, And He has covered the roots of the sea,
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 For He judges peoples by them, He gives food in abundance.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 By two palms He has covered the light, And lays a charge over it in meeting,
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 His shout shows it, The livestock also, the rising [storm].”
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.

< Job 36 >