Job 32
1 And these three men cease from answering Job, for he [is] righteous in his own eyes,
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 and the anger of Elihu son of Barachel the Buzite burns, of the family of Ram; his anger has burned against Job, because of his justifying himself more than God;
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 and his anger has burned against his three friends, because that they have not found an answer, and condemn Job.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 And Elihu has waited earnestly beside Job with words, for they are older than he in days.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 And Elihu sees that there is no answer in the mouth of the three men, and his anger burns.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 And Elihu son of Barachel the Buzite answers and says: “I [am] young in days, and you [are] aged; Therefore I have feared, And am afraid of showing you my opinion.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 I said, Days speak, And a multitude of years teach wisdom.
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 Surely a spirit is in man, And the breath of the Mighty One Causes them to understand.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 The multitude are not wise, Nor do the aged understand judgment.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Therefore I have said: Listen to me, I show my opinion—even I.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Behold, I have waited for your words, I give ear to your reasons, Until you search out sayings.
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 And to you I attend, And behold, there is no reasoner for Job, [Or] answerer of his sayings among you.
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Lest you say, We have found wisdom, God thrusts him away, not man.
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 And he has not set words in array for me, And I do not answer him with your sayings.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 (They have broken down, They have not answered again, They removed words from themselves.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 And I have waited, but they do not speak, For they have stood still, They have not answered anymore.)
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 I answer, even I—my share, I show my opinion—even I.
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 For I have been full of words, The spirit of my breast has distressed me,
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Behold, my breast [is] as wine not opened, It is broken up like new bottles.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 I speak, and there is refreshment to me, I open my lips and answer.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Please do not let me accept the face of any, Nor give flattering titles to man,
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 For I have not known to give flattering titles, My Maker takes me away in a little.”
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
