Job 31
1 “I made a covenant for my eyes, And how do I attend to a virgin?
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 And what [is] the portion of God from above? And the inheritance of the Mighty from the heights?
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Is not calamity to the perverse? And strangeness to workers of iniquity?
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Does He not see my ways, And number all my steps?
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 If I have walked with vanity, And my foot hurries to deceit,
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
6 He weighs me in righteous balances, And God knows my integrity.
(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 If my step turns aside from the way, And my heart has gone after my eyes, And blemish has cleaved to my hands,
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 Let me sow—and another eat, And let my products be rooted out.
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 If my heart has been enticed by a woman, And I laid wait by the opening of my neighbor,
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 Let my wife grind to another, And let others bend over her.
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 For it [is] a wicked thing, and a judicial iniquity;
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 For it [is] a fire, it consumes to destruction, And takes root among all my increase,
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 If I despise the cause of my manservant, And of my handmaid, In their contending with me,
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 Then what do I do when God arises? And when He inspects, What do I answer Him?
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Did He that made me in the womb not make him? Indeed, One prepares us in the womb.
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 If I withhold the poor from pleasure, And consume the eyes of the widow,
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 And I eat my morsel by myself, And the orphan has nothing [to] eat of it,
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
18 (But from my youth He grew up with me as [with] a father, And from the belly of my mother I am led),
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
19 If I see [any] perishing without clothing, And there is no covering for the needy,
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 If his loins have not blessed me, And from the fleece of my sheep He does not warm himself,
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 If I have waved my hand at the fatherless, When I see [him] in the gate of my court,
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 Let my shoulder fall from its blade, And the bone from my arm be broken.
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 For calamity [from] God [is] a dread to me, And because of His excellence I am not able.
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 If I have made gold my confidence, And to the pure gold have said, My trust;
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 If I rejoice because my wealth [is] great, And because my hand has found abundance,
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 If I see the light when it shines, And the precious moon walking,
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 And my heart is enticed in secret, And my hand kisses my mouth,
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 It also [is] a judicial iniquity, For I had lied to God above.
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 If I rejoice at the ruin of my hater, And stirred up myself when evil found him,
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 Indeed, I have not permitted my mouth to sin, To ask with an oath his life.
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
31 If not, say, O men of my tent: O that we had of his flesh, we are not satisfied.
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 A stranger does not lodge in the street, I open my doors to the traveler.
(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 If I have covered my transgressions as Adam, To hide my iniquity in my bosom,
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 Because I fear a great multitude, And the contempt of families frightens me, Then I am silent, I do not go out of the opening.
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
35 Who gives to me a hearing? Behold, my mark. The Mighty One answers me, And my adversary has written a bill.
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
36 If not—on my shoulder I take it up, I bind it [as] a crown on myself.
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 The number of my steps I tell Him, As a leader I approach Him.
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 If my land cries out against me, And together its furrows weep,
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 If I consumed its strength without money, And the life of its possessors, I have caused to breathe out,
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 Instead of wheat let a thorn go forth, And instead of barley a useless weed!” The words of Job are finished.
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
