Job 3
1 After this Job has opened his mouth, and reviles his day.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 And Job answers and says:
Иов, проговаряйки, рече:
3 “Let the day perish in which I am born, And the night that has said: A man-child has been conceived.
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 That day—let it be darkness, Do not let God require it from above, Nor let light shine on it.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Let darkness and death-shade redeem it, Let a cloud dwell on it, Let them terrify it as the most bitter of days.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 That night—let thick darkness take it, Let it not be united to days of the year, Let it not come into the number of months.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Behold! That night—let it be barren, Let no singing come into it.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Let the cursers of day mark it, Who are ready to wake up Leviathan.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Let the stars of its twilight be dark, Let it wait for light, and there is none, And let it not look on the eyelids of the dawn.
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Because it has not shut the doors Of the womb that was mine! And hide misery from my eyes.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Why do I not die from the womb? I have come forth from the belly and gasp!
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Why have knees been before me? And what [are] breasts, that I suck?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 For now, I have lain down, and am quiet, I have slept—then there is rest to me,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 With kings and counselors of earth, These building ruins for themselves.
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Or with princes—they have gold, They are filling their houses [with] silver.
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 (Or I am not as a hidden abortion, As infants—they have not seen light.)
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 There the wicked have ceased troubling, And there the wearied rest in power.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Together prisoners have been at ease, They have not heard the voice of an exactor,
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Small and great [are] the same there. And a servant [is] free from his lord.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Why does He give light to the miserable, and life to the bitter soul?
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Who are waiting for death, and it is not, And they seek it above hid treasures.
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Who are glad—to joy, They rejoice when they find a grave.
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 To a man whose way has been hidden, And whom God shuts up?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 For before my food, my sighing comes, And my roarings [are] poured out as waters.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 For I feared a fear and it meets me, And what I was afraid of comes to me.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 I was not safe—nor was I quiet—Nor was I at rest—and trouble comes!”
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
