Job 27
1 And Job adds to lift up his allegory and says:
И Иов продължи беседата си като казваше:
2 “God lives! He turned aside my judgment, And the Mighty—He made my soul bitter.
В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
3 For all the while my breath [is] in me, And the wind of God in my nostrils.
Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
4 My lips do not speak perverseness, And my tongue does not utter deceit.
Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
5 Defilement to me—if I justify you, Until I expire I do not turn aside my integrity from me.
да не даде Бог да ви оправдая! Докато изсъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
6 On my righteousness I have laid hold, And I do not let it go, My heart does not reproach me while I live.
Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
7 My enemy is as the wicked, And my withstander as the perverse.
Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззаконния.
8 For what [is] the hope of the profane, When He cuts off? When God casts off his soul?
Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
9 [Does] God hear his cry, When distress comes on him?
Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
10 Does he delight himself on the Mighty? Call God at all times?
Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
11 I show you by the hand of God, That which [is] with the Mighty I do not hide.
Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ще да скрия.
12 Behold, you—all of you—have seen, And why [is] this—you are altogether vain?
Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
13 This [is] the portion of wicked man with God, And the inheritance of terrible ones They receive from the Mighty.
Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
14 If his sons multiply—a sword [is] for them. And his offspring [are] not satisfied [with] bread.
Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.
15 His remnant are buried in death, And his widows do not weep.
Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
16 If he heaps up silver as dust, And prepares clothing as clay,
Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,
17 He prepares—and the righteous puts [it] on, And the innocent apportions the silver.
Може да приготви, но праведните не ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
18 He has built his house as a moth, And as a shelter a watchman has made.
Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
19 He lies down rich, and he is not gathered, He has opened his eyes, and he is not.
Богат лъга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си и го няма;
20 Terrors overtake him as waters, By night a whirlwind has stolen him away.
Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
21 An east wind takes him up, and he goes, And it frightens him from his place,
Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.
22 And it casts at him, and does not spare, He diligently flees from its hand.
Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
23 It claps its hands at him, And it hisses at him from his place.”
Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвиркват така, че ще бяга от мястото си.
