Job 21
1 And Job answers and says:
Тогава Иов в отговор рече:
2 “Hear my word diligently, And this is your consolation.
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Bear with me, and I speak, And after my speaking—you may deride.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 [Is] my complaint [against] man? And if [so], why may my temper not become short?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Turn to me, and be astonished, And put hand to mouth.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Indeed, if I have remembered, then I have been troubled. And my flesh has taken fright.
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Why do the wicked live? They have become old, Indeed, they have been mighty in wealth.
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Their seed is established, Before their face with them, And their offspring before their eyes.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Their houses [are] peace without fear, Nor [is] a rod of God on them.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 His bullock breeds without fail. His cow brings forth safely, and does not miscarry.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 They send forth their sucklings as a flock, And their children skip,
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 They lift [themselves] up at timbrel and harp, And rejoice at the sound of a pipe.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 And they say to God, Turn aside from us, And the knowledge of Your ways We have not desired.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 What [is] the Mighty One that we serve Him? And what do we profit when we meet with Him?
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Behold, their good [is] not in their hand (The counsel of the wicked Has been far from me).
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 How often is the lamp of the wicked extinguished, And their calamity comes on them? He apportions pangs in His anger.
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 They are as straw before wind, And as chaff a windstorm has stolen away,
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 God lays up for his sons his sorrow, He gives repayment to him—and he knows.
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 His own eyes see his destruction, And he drinks of the wrath of the Mighty.
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 For what [is] his delight in his house after him, And the number of his months cut off?
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Does [one] teach knowledge to God, Since He judges [those] on high?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 This [one] dies in his perfect strength, Wholly at ease and quiet.
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 His breasts have been full of milk, And marrow moistens his bones.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 And this [one] dies with a bitter soul, And has not eaten with gladness.
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 Together they lie down on the dust, And the worm covers them over.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Behold, I have known your thoughts, And the schemes against me you do wrongfully.
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 For you say, Where [is] the house of the noble? And where the tent—the dwelling places of the wicked?
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Have you not asked those passing by the way? And do you not know their signs?
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 That the wicked is spared to a day of calamity. They are brought to a day of wrath.
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Who declares his way to his face? And [for] that which he has done, Who gives repayment to him?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 And he is brought to the graves, And a watch is kept over the heap.
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 The clods of the valley have been sweet to him, And he draws every man after him, And there is no numbering before him.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 And how do you comfort me [with] vanity, And trespass has been left in your answers?”
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
