Job 17
1 “My spirit has been destroyed, My days extinguished—graves [are] for me.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 If not—mockeries [are] with me. And my eye lodges in their provocations.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Now place my pledge with You; Who is he that strikes hand with me?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 For You have hidden their heart from understanding, Therefore You do not exalt them.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 For a portion he shows friendship, And the eyes of his sons are consumed.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 And He set me up for a proverb of the peoples, And I am a wonder before them.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 And my eye is dim from sorrow, And my members—all of them—as a shadow.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 The upright are astonished at this, and the innocent stirs himself up against the profane.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 And the righteous lays hold [on] his way, And the clean of hands adds strength.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 But please return and come in, all of you, And I do not find a wise man among you.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 My days have passed by, My plans have been broken off, The possessions of my heart!
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 They appoint night for day, Light [is] near because of darkness.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 To corruption I have called: You [are] my father. To the worm: My mother and my sister.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 And where [is] my hope now? Indeed, my hope, who beholds it?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
