Job 15
1 And Eliphaz the Temanite answers and says:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 “Does a wise man answer [with] vain knowledge? And fill his belly [with] an east wind?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 To reason with a word not useful? And speeches—no profit in them?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Indeed, you make reverence void, and diminish meditation before God.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 For your mouth teaches your iniquity, And you choose the tongue of the cunning.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Your mouth declares you wicked, and not I, And your lips testify against you.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Are you the first man born? And were you formed before the heights?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Do you hear of the secret counsel of God? And withdraw wisdom to you?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 What have you known, and we do not know? [What] do you understand, and it is not with us?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Both the gray-headed And the very aged [are] among us—Greater than your father [in] days.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Are the comforts of God too few for you? And a gentle word [is] with you,
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Why does your heart take you away? And why are your eyes high?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Do you turn your spirit against God? And have brought out words from your mouth:
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 What [is] man that he is pure, And that he is righteous, one born of woman?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Behold, He puts no credence in His holy ones, And the heavens have not been pure in His eyes.
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 Also—surely abominable and filthy Is man drinking perverseness as water.
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 I show you—listen to me—And this I have seen and declare,
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 Which the wise declare—And have not hid—from their fathers.
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 To them alone was the land given, And a stranger did not pass over into their midst:
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 All [the] days of the wicked he is paining himself, And few years have been laid up for the terrible one.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 A fearful voice [is] in his ears, In peace a destroyer comes to him.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 He does not believe to return from darkness, And he watches for the sword.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 He is wandering for bread: Where [is] it? He has known that ready at his hand Is a day of darkness.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Adversity and distress terrify him, They prevail over him as a king ready for a boaster.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 For he stretched out his hand against God, And against the Mighty he makes himself mighty.
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 He runs to Him with a neck, With thick bosses of his shields.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 For he has covered his face with his fat, And makes vigor over [his] confidence.
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 And he inhabits cities cut off, houses not dwelt in, That have been ready to become heaps.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 He is not rich, nor does his wealth rise, Nor does he stretch out their continuance on earth.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 He does not turn aside from darkness, A flame dries up his tender branch, And he turns aside at the breath of His mouth!
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Do not let him put credence in vanity, He has been deceived, For vanity is his exchange.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 It is not completed in his day, And his bending branch is not green.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 He shakes off his unripe fruit as a vine, And casts off his blossom as an olive.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 For the company of the profane [is] barren, And fire has consumed tents of bribery.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 To conceive misery, and to bear iniquity, Even their heart prepares deceit.”
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
