Job 11
1 And Zophar the Naamathite answers and says:
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 “Is a multitude of words not answered? And is a man of lips justified?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Your boastings make men keep silent, You scorn, and none is causing blushing!
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 And you say, My discourse [is] pure, And I have been clean in Your eyes.
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 And yet, O that God had spoken! And opens His lips with you.
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 And declares to you secrets of wisdom, for counsel has foldings. And know that God forgets of your iniquity for you.
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Do you find out God by searching? To perfection find out the Mighty One?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 Its measure [is] longer than earth, and broader than the sea.
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 If He passes on, and shuts up, and assembles, Who then reverses it?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 For He has known men of vanity, And He sees iniquity, And one does not consider [it]!
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 And empty man is bold, And man is born [as] the colt of a wild donkey.
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 If you have prepared your heart, And have spread out your hands to Him,
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 If iniquity [is] in your hand, put it far off, And do not let perverseness dwell in your tents.
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 For then you lift up your face from blemish, And you have been firm, and do not fear.
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 For you forget misery, As waters passed away you remember.
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 And age rises above the noon, You fly—you are as the morning.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 And you have trusted because there is hope, And searched—in confidence you lie down,
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 And you have rested, And none is causing trembling, And many have begged [at] your face;
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 And the eyes of the wicked are consumed, And refuge has perished from them, And their hope [is] a breathing out of soul!”
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
