Job 10
1 “My soul has been weary of my life, I leave off my talking to myself, I speak in the bitterness of my soul.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 I say to God, Do not condemn me, Let me know why You strive [with] me.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Is it good for You that You oppress? That You despise the labor of Your hands, And shine on the counsel of the wicked?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Do you have eyes of flesh? Do You see as man sees?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 [Are] Your days as the days of man? Your years as the days of a man?
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 That You inquire for my iniquity, And seek for my sin?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 For You know that I am not wicked, And there is no deliverer from Your hand.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Your hands have taken pains about me, And they make me together all around, And You swallow me up!
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Please remember That You have made me as clay, And You bring me back to dust.
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Do You not pour me out as milk? And curdle me as cheese?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Skin and flesh You put on me, And fence me with bones and sinews.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Life and kindness You have done with me. And Your inspection has preserved my spirit.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 And these You have laid up in Your heart, I have known that this [is] with You.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 If I sinned, then You have observed me, And do not acquit me from my iniquity,
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 If I have done wickedly—woe to me, And righteously—I do not lift up my head, Full of shame—then see my affliction,
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 And it rises—as a lion You hunt me. And You turn back—You show Yourself wonderful in me.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 You renew Your witnesses against me, and multiply Your anger with me, Changes and warfare [are] with me.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 And why from the womb Have You brought me forth? I expire, and the eye does not see me.
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 I am as [if] I had not been, I am brought from the belly to the grave,
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Are my days not few? Cease then, and put from me, And I brighten up a little,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Before I go, and do not return, To a land of darkness and death-shade,
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 A land of obscurity as thick darkness, Death-shade—and no order, And the shining [is] as thick darkness.”
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
