Jeremiah 18
1 The word that has been to Jeremiah from YHWH, saying,
Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:
2 “Rise, and you have gone down [to] the potter’s house, and there I cause you to hear My words”;
Стани та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми.
3 and I go down [to] the potter’s house, and behold, he is doing a work on the stones,
Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си.
4 and the vessel that he is making is marred, as clay in the hand of the potter, and he has turned and he makes it another vessel, as it was right in the eyes of the potter to make.
И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи.
5 And there is a word of YHWH to me, saying,
Тогава Господното слово дойде към мене и рече:
6 “O house of Israel, am I not able to do to you as this potter?” A declaration of YHWH. “Behold, as clay in the hand of the potter, So [are] you in My hand, O house of Israel.
Доме Израилев, не мога ли да направя с вас Както тоя грънчар? казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, Така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.
7 The moment I speak concerning a nation, And concerning a kingdom, To pluck up and to break down, and to destroy,
Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го изкореня, съсипя, и погубя,
8 And that nation has turned from its evil, Because I have spoken against it, Then I have relented of the calamity that I thought to do to it.
Ако оня народ, за който съм говорил, Се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.
9 And the moment I speak concerning a nation, And concerning a kingdom, to build, and to plant,
А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го съградя и насадя,
10 And it has done evil in My eyes, So as not to listen to My voice, Then I have relented of the good That I have spoken of doing to it.
Ако извърша това, което е зло пред Мене, Като не слуша гласа Ми, Тогава ще се разкая за доброто, С което рекох да го облагодетелствувам.
11 And now, speak now to men of Judah, And against inhabitants of Jerusalem, saying, Thus said YHWH: Behold, I am framing calamity against you, And devising a scheme against you; Please turn back, each from his evil way, And amend your ways and your doings.”
Сега, прочее, иди, говори на Юдовите мъже И на ерусалимските жители, като речеш: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас, И измислювам замисли против вас; Върнете се прочее всеки от лошия си път, И оправете постъпките си и делата си.
12 And they have said, “It is incurable, For we go after our own plans, And each of us does the stubbornness of his evil heart.”
А те казват: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим, И ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.
13 Therefore, thus said YHWH: “Now ask among the nations, Who has heard such things? The virgin of Israel has done a very horrible thing.
Затова, така казва Господ: Попитайте сега между народите Кой е чул такива неща; Израилевата девица е извършила много ужасно нещо.
14 Does snow of Lebanon Cease from the rock of the field? Will the cold strange [waters] that are flowing be forsaken?
Ще престане ли ливанският сняг от скалата на полето? Ще пресъхнат ли хладните води, които идат от далеч?
15 But My people have forgotten Me, they make incense to a vain thing, And they cause them to stumble in their ways—paths of old, To walk in paths—a way not raised up,
Обаче Моите люде Ме забравиха, кадиха на суетни богове; И тия са ги направили да се препъват в пътищата си, в старите пътеки, За да ходят в обикалящите пътеки на ненаправен път.
16 To make their land become a desolation, A continuous hissing, Everyone passing by it is astonished, And bemoans with his head.
За да направят земята си предмет на учудване и на вечно подсвиркване, Тъй щото всеки, който минава през нея, да се учуди и да поклати глава.
17 I scatter them before an enemy as with an east wind, I show them the neck and not the face, In the day of their calamity.”
Ще ги разпръсна пред неприятеля като с източен вятър; В деня на злощастието им ще им покажа гръб, а не лице.
18 And they say, “Come, And we devise schemes against Jeremiah, For law does not perish from the priest, Nor counsel from the wise, Nor the word from the prophet, Come, and we strike him with the tongue, And we do not attend to any of his words.”
Тогава рекоха: Елате, нека скроим замисли против Еремия; Защото не ще се изгуби закон от свещеник, Нито съвет от мъдър, Нито слово от пророк. Елате, да го поразим с език, И да не даваме внимание ни на една от думите му.
19 Give attention, O YHWH, to me, And listen to the voice of those contending with me.
Внимавай на мене, Господи, И чуй гласа на ония, които се препират с мене.
20 Is evil repaid instead of good, That they have dug a pit for my soul? Remember my standing before You to speak good of them, To turn back Your wrath from them.
Ще се въздаде ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си как застанах пред тебе, за да говоря добро за тях, За да отвърна от тях Твоята ярост.
21 Therefore, give up their sons to famine, And cause them to run on the sides of the sword, And their wives are bereaved and widows, And their men are slain by death, Their young men [are] struck by sword in battle,
Затова, предай чадата им на глад, И предай ги на силата на ножа; Нека станат жените им бездетни и вдовици, Нека мъжете им бъдат поразени от смърт, И нека паднат младежите им от нож в бой.
22 A cry is heard from their houses, For You suddenly bring a troop against them, For they dug a pit to capture me, And they have hidden snares for my feet.
Нека се чуе вопъл от къщите им, Когато докарат внезапно полкове върху тях; Защото изкопаха яма, за да ме хванат, И скриха примки за нозете ми.
23 And You, O YHWH, You have known, All their counsel against me [is] for death, You do not cover over their iniquity, Nor blot out their sin from before You, And they are made to stumble before You, Work against them in the time of Your anger!
А Ти, Господи, знаеш всичкия им замисъл против мене, за да ме убият; Да не простиш беззаконието им, Нито да изличиш греха им пред лицето си; Но да се съборят пред Тебе; Ти подействувай против тях във време на гнева Си.
