Isaiah 47
1 “Come down, and sit on the dust, O virgin daughter of Babylon, Sit on the earth, there is no throne, O daughter of the Chaldeans, For they no longer cry to you, O tender and delicate one.
Сниши се та седни в пръстта, девице, дъщерьо вавилонска; Седни на земята, а не на престол, дъщерьо халдейска; Защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена.
2 Take millstones, and grind flour, Remove your veil, draw up the skirt, Uncover the leg, pass over the floods.
Хвани ръчната мелница та мели брашно! Махни булото си, дигни полите си, Открий пищялите си, мини реките.
3 Your nakedness is revealed, indeed, your reproach is seen, I take vengeance, and I do not meet a man.”
Голотата ти ще се открие, Да! срамотата ти ще се яви: Аз ще си възмъздя, И не ще се примиря с никого.
4 Our redeemer [is] YHWH of Hosts, His Name [is] the Holy One of Israel.
Името на нашия Изкупител е Господ на Силите. Светият Израилев.
5 “Sit silent, and go into darkness, O daughter of the Chaldeans, For they no longer cry to you, Mistress of kingdoms.
Седи та мълчи, и влез в тъмнината, халдейска дъщерьо, Защото няма вече да те наричат господарка на царствата.
6 I have been angry against My people, I have defiled My inheritance And I give them into your hand, You have not appointed mercies for them, You have made your yoke very heavy on the aged,
Разгневих се на людете Си, И предадох ги в ръката ти; Но ти не им показа милост, Ти си сложила твърде тежкия си хомот върху стареца;
7 And you say, I am mistress for all time, While you have not laid these things to your heart, You have not remembered the latter end of it.
И рекла си: До века ще бъда господарка; Та не си взела това присърце, Нито си помнила сетнината му.
8 And now, hear this, O luxurious one, Who is sitting confidently—Who is saying in her heart, I [am], and none else, I do not sit [as] a widow, nor know bereavement.
Сега, прочее, чуй това, ти сластолюбко, Която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга; Няма да стоя вдовица, Нито ще зная що е да се обезчадя,
9 And these two things come to you, In a moment, in one day: childlessness and widowhood, They have come on you according to their perfection, In the multitude of your sorceries, In the exceeding might of your charms.
И двете тия неща ще дойдат върху тебе Внезапно, в един ден, Обезчадване и вдовство; В пълна мяра ще те постигнат Въпреки многото ти чародейства И голямото изобилие на обаянията ти.
10 And you are confident in your wickedness, You have said, There is none seeing me, Your wisdom and your knowledge, It is turning you back, And you say in your heart, I [am], and none else.
Понеже си била дързостна в нечестието си, И си рекла: Никой не ме вижда, - Понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили, И си рекла в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга,
11 And evil has come in on you, You do not know its rising, And disaster falls on you, You are not able to pacify it, And desolation comes on you suddenly, You do not know.
Затова ще дойде върху теме зло, Без да можеш да я умилостивиш; Ще дойде внезапно върху тебе и опустошение, без да ти е било известно.
12 Now stand in your charms, And in the multitude of your sorceries, In which you have labored from your youth, It may be you are able to profit, It may be you terrify!
Приближи сега с обаянията си И с многото си чародейства, В които си се трудила от младостта си; Може би ще се ползуваш! може би ще уплашиш неприятеля!
13 You have been wearied in the multitude of your counsels, Now stand up and let them save you—The charmers of the heavens, Those looking on the stars, Those teaching concerning the months—From those things that come on you!
Уморила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците, И предвещателите по новолунията, И нека те избавят от това, което ще дойде върху тебе!
14 Behold, they have been as stubble! Fire has burned them, They do not deliver themselves from the power of the flame, There is not a coal to warm them, a light to sit before it.
Ето, те ще бъдат като плява; Огън ще ги изгори; Не ще могат да се избавят от силата на пламъка, Понеже той не ще бъде въглен да се огрее някой, Или огън, пред който да седне.
15 So they have been to you with whom you have labored, Your merchants from your youth, They have each wandered to his passage, None is saving you!”
Такива ще ти станат нещата, в които си се трудила; Ония, които са търгували с тебе от младостта ти, Ще се разбягат всеки по своя си път; Не ще има кой да те избави.
