Hebrews 1
1 In many parts and many ways, God, having spoken long ago to the fathers by the prophets,
Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
2 in these last days speaks to us in [His] Son, whom He appointed heir of all things, through whom He also made the ages; (aiōn g165)
в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете, (aiōn g165)
3 who being the brightness of the glory, and the impress of His subsistence, bearing up also all things by the saying of His might—having made a cleansing of our sins through Himself, sat down at the right hand of the Greatness in the highest,
Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,
4 having become so much better than the messengers, as He inherited a more excellent name than them.
и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
5 For to which of the messengers did He ever say, “You are My Son—today I have begotten You?” And again, “I will be to Him for a Father, and He will be to Me for a Son?”
Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога:
6 And when again He may bring the firstborn into the world, He says, “And let them worship Him—all messengers of God”;
А когато въвежда Първородния във вселената, казва:
7 and to the messengers, indeed, He says, “The [One] who is making His messengers spirits, and His ministers a flame of fire”;
И за ангелите казва:
8 but to the Son: “Your throne, O God, [is] throughout the age of the age; The scepter of righteousness [is the] scepter of Your kingdom; (aiōn g165)
А за Сина казва: (aiōn g165)
9 You loved righteousness, and hated lawlessness; Because of this He anointed You—God, Your God—With oil of gladness above Your partners”;
Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".
10 and, “You, LORD, founded the earth at the beginning, And the heavens are a work of Your hands.
И пак: "В началото Ти, Господи си основал земята, И делото на твоите ръце е небето;
11 These will perish, but You remain, And all will become old as a garment,
Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтяват като дреха,
12 And You will roll them together as a mantle, and they will be changed, But You are the same, and Your years will not fail.”
И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
13 And to which of the messengers did He ever say, “Sit at My right hand, Until I may make Your enemies Your footstool?”
А кому от ангелите е рекъл някога:
14 Are they not all spirits of service—being sent forth for ministry because of those about to inherit salvation?
Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
