Ecclesiastes 4
1 And I have turned, and I see all the oppressions that are done under the sun, and behold, the tear of the oppressed, and they have no comforter; and at the hand of their oppressors [is] power, and they have no comforter.
Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
2 And I am praising the dead who have already died above the living who are yet alive.
За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
3 And better than both of them [is] he who has not yet been, in that he has not seen the evil work that has been done under the sun.
А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 And I have seen all the labor, and all the benefit of the work, because for it a man is the envy of his neighbor. Even this [is] vanity and distress of spirit.
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
5 The fool is clasping his hands, and eating his own flesh:
Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
6 “Better [is] a handful [with] quietness, than two handfuls [with] labor and distress of spirit.”
И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
7 And I have turned, and I see a vain thing under the sun:
Тогава изново видях само суета под слънцето.
8 There is one, and there is not a second; even son or brother he has not, and there is no end to all his labor! His eye also is not satisfied with riches, and [he does not say], “For whom am I laboring and bereaving my soul of good?” This also is vanity, it is a sad travail.
Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
9 The two [are] better than the one, in that they have a good reward by their labor.
По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
10 For if they fall, the one raises up his companion, but woe to the one who falls and there is not a second to raise him up!
Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
11 Also, if two lie down, then they have heat, but how has one heat?
И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
12 And if the one strengthens himself, the two stand against him; and the threefold cord is not quickly broken.
И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
13 Better is a poor and wise youth than an old and foolish king, who has not known to be warned anymore.
По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
14 For from a house of prisoners he has come out to reign, for even in his own kingdom he has been poor.
Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15 I have seen all the living, who are walking under the sun, with the second youth who stands in his place;
Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 there is no end to all the people, to all who were before them; also, the latter do not rejoice in him. Surely this also is vanity and distress of spirit.
Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
