Ecclesiastes 3
1 To everything—a season, and a time to every delight under the heavens:
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 A time to bring forth, And a time to die. A time to plant, And a time to eradicate the planted.
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 A time to slay, And a time to heal, A time to break down, And a time to build up.
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 A time to weep, And a time to laugh. A time to mourn, And a time to skip.
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 A time to cast away stones, And a time to heap up stones. A time to embrace, And a time to be far from embracing.
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 A time to seek, And a time to destroy. A time to keep, And a time to cast away.
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 A time to tear, And a time to sew. A time to be silent, And a time to speak.
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 A time to love, And a time to hate. A time of war, And a time of peace.
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 What advantage does the doer have in that which he is laboring at?
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 I have seen the travail that God has given to the sons of man to be humbled by it.
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 The whole He has made beautiful in its season; also, that knowledge He has put in their heart without which man does not find out the work that God has done from the beginning even to the end.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 I have known that there is no good for them except to rejoice and to do good during their life,
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 indeed, even every man who eats and has drunk and seen good by all his labor, it [is] a gift of God.
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 I have known that all that God does is for all time, to it nothing is to be added, and from it nothing is to be withdrawn; and God has worked that they fear before Him.
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 What is that which has been? Already it is, and that which [is] to be has already been, and God requires that which is pursued.
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 And again, I have seen under the sun the place of judgment—there [is] the wicked; and the place of righteousness—there [is] the wicked.
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 I said in my heart, “The righteous and the wicked God judges, for a time [is] to every matter and for every work there.”
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 I said in my heart concerning the matter of the sons of man that God might cleanse them, so as to see that they themselves [are] beasts.
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 For an event [is to] the sons of man, and an event [is to] the beasts, even one event [is] to them; as the death of this, so [is] the death of that; and one spirit [is] to all, and the advantage of man above the beast is nothing, for the whole [is] vanity.
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 The whole are going to one place, the whole have been from the dust, and the whole are turning back to the dust.
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Who knows the spirit of the sons of man that is going up on high, and the spirit of the beast that is going down below to the earth?
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 And I have seen that there is nothing better than that man rejoice in his works, for it [is] his portion; for who brings him to look on that which is after him?
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
