Ecclesiastes 1
1 Words of a preacher, son of David, king in Jerusalem:
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 Vanity of vanities, said the Preacher, vanity of vanities: the whole [is] vanity.
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 What advantage [is] to man by all his labor that he labors at under the sun?
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 A generation is going, and a generation is coming, and the earth is standing for all time.
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 Also, the sun has risen, and the sun has gone in, and to its place panting it is rising there.
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 Going to the south, and turning around to the north, turning around, turning around, the wind is going, and by its circuits the wind has returned.
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 All the streams are going to the sea, and the sea is not full; to a place to where the streams are going, there they are turning back to go.
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 All these things are wearying; a man is not able to speak, the eye is not satisfied by seeing, nor is the ear filled from hearing.
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 What [is] that which has been? It [is] that which is, and what [is] that which has been done? It [is] that which is done, and there is not an entirely new thing under the sun.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 There is a thing of which [one] says: “See this, it [is] new!” Already it has been in the ages that were before us!
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 There is not a remembrance of former [generations]; and also of the latter that are, there is no remembrance of them with those that are at the last.
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 I, a preacher, have been king over Israel in Jerusalem.
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 And I have given my heart to seek and to search out by wisdom concerning all that has been done under the heavens. It [is] a sad travail God has given to the sons of man to be humbled by it.
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 I have seen all the works that have been done under the sun, and behold, the whole [is] vanity and distress of spirit!
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 A crooked thing [one] is not able to make straight, and a lacking thing is not able to be numbered.
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 I spoke with my heart, saying, “I, behold, have magnified and added wisdom above everyone who has been before me at Jerusalem, and my heart has seen wisdom and knowledge abundantly.
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 And I give my heart to know wisdom, and to know madness and folly: I have known that even this [is] distress of spirit;
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 for in abundance of wisdom [is] abundance of sadness, and he who adds knowledge adds pain.”
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
