Acts 25
1 Festus, therefore, having come into the province, after three days went up to Jerusalem from Caesarea,
А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.
2 and the chief priest and the principal men of the Jews disclosed to him [the things] against Paul, and were calling on him,
Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,
3 asking favor against him, that he may send for him to Jerusalem, making an ambush to put him to death in the way.
и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.
4 Then, indeed, Festus answered that Paul is kept in Caesarea, and is himself about to go forth speedily,
Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;
5 “Therefore those able among you,” he says, “having come down together, if there be anything in this man—let them accuse him”;
затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
6 and having tarried among them more than ten days, having gone down to Caesarea, on the next day having sat on the judgment seat, he commanded Paul to be brought;
И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.
7 and he having come, there stood around the Jews who have come down from Jerusalem—many and weighty charges they are bringing against Paul, which they were not able to prove,
И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8 he making defense, [said, ] “Neither in regard to the Law of the Jews, nor in regard to the temple, nor in regard to Caesar—did I commit any sin.”
но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.
9 And Festus willing to lay on the Jews a favor, answering Paul, said, “Are you willing, having gone up to Jerusalem, to be judged before me there concerning these things?”
Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?
10 And Paul said, “At the judgment seat of Caesar I am standing, where it is necessary for me to be judged; I did no unrighteousness to Jews, as you also very well know;
А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.
11 for if I am indeed unrighteous, and have done anything worthy of death, I do not deprecate to die; and if there is none of the things of which these accuse me, no one is able to make a favor of me to them; I appeal to Caesar!”
Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.
12 Then Festus, having communed with the council, answered, “To Caesar you have appealed; to Caesar you will go.”
Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.
13 And certain days having passed, Agrippa the king, and Bernice, came down to Caesarea greeting Festus,
А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
14 and as they were continuing there more days, Festus submitted to the king the things concerning Paul, saying, “There is a certain man, left by Felix, a prisoner,
И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.
15 about whom, in my being at Jerusalem, the chief priests and the elders of the Jews laid information, asking a decision against him,
За него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.
16 to whom I answered, that it is not a custom of Romans to make a favor of any man to die, before that he who is accused may have the accusers face to face, and may receive place of defense in regard to the charge laid against [him].
Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт, ] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.
17 They, therefore, having come together—I, making no delay, on the succeeding [day] having sat on the judgment seat, commanded the man to be brought,
И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.
18 concerning whom the accusers, having stood up, were bringing against [him] no accusation of the things I was thinking of,
Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;
19 but certain questions concerning their own religion they had against him, and concerning a certain Jesus who was dead, whom Paul affirmed to be alive;
но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.
20 and I, doubting in regard to the question concerning this, asked if he was willing to go on to Jerusalem, and to be judged there concerning these things—
И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.
21 but Paul having appealed to be kept to the hearing of Sebastus, I commanded him to be kept until I might send him to Caesar.”
Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.
22 And Agrippa said to Festus, “I was also intending to hear the man myself”; and he said, “Tomorrow you will hear him”;
Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
23 on the next day, therefore—on the coming of Agrippa and Bernice with much display, and they having entered into the audience chamber, with the chief captains also, and the principal men of the city, and Festus having ordered—Paul was brought forth.
На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.
24 And Festus said, “King Agrippa, and all men who are present with us, you see this one, about whom all the multitude of the Jews dealt with me, both in Jerusalem and here, crying out, He ought not to live any longer;
Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.
25 and I, having found him to have done nothing worthy of death, and he also himself having appealed to Sebastus, I decided to send him,
Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.
26 concerning whom I have no certain thing to write to [my] lord, for what reason I brought him forth before you, and especially before you, King Agrippa, that the examination having been made, I may have something to write;
А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.
27 for it seems to me irrational, sending a prisoner, not to also signify the charges against him.”
Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
