< Acts 14 >
1 And it came to pass in Iconium, that they entered together into the synagogue of the Jews, and spoke, so that there believed a great multitude of both Jews and Greeks;
О рече със силен глас: Стани прав на нозете си. И той скочи и ходеше.
2 and the unbelieving Jews stirred up and made the souls of the nations evil against the brothers;
О А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
3 [for a] long time, indeed, therefore, they abided speaking boldly in the LORD, who is testifying to the word of His grace, and granting signs and wonders to come to pass through their hands.
Но пак, те преседяха там доста време и дързостно говореха в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4 And the multitude of the city was divided, and some were with the Jews, and some with the apostles,
И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, а други с апостолите.
5 and when there was a purpose both of the nations and of the Jews with their rulers to mistreat [them], and to stone them,
И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6 they having become aware, fled to the cities of Lycaonia, Lystra, and Derbe, and the surrounding region,
те се научиха и избягаха в Ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните им места,
7 and there they were proclaiming good news.
и там проповядваха благовестието.
8 And a certain man in Lystra, impotent in the feet, was sitting, being lame from the womb of his mother—who never had walked;
А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
9 this one was hearing Paul speaking, who, having steadfastly beheld him, and having seen that he has faith to be saved,
Той слушаше Павла като говореше; а Павел като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
10 said with a loud voice, “Stand up on your feet upright”; and he was springing and walking,
рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
11 and the multitudes having seen what Paul did, lifted up their voice in the speech of Lycaonia, saying, “The gods, having become like men, came down to us”;
А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по Ликаонски: Боговете, оприличени на човеци са слезли при нас.
12 they were also calling Barnabas Zeus, and Paul Hermes, since he was the leader in speaking.
И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той б е ш е главният говорител.
13 And the priest of the Zeus that is before their city, having brought oxen and garlands to the porches, wished to sacrifice with the multitudes,
И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнаци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14 and having heard, the apostles Barnabas and Paul, having torn their garments, sprung into the multitude, crying
Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
15 and saying, “Men, why do you do these things? And we are similar-feeling men with you, proclaiming good news to you, to turn to the living God from these vanities, who made the heaven, and the earth, and the sea, and all the things in them;
О, мъже, защо правите това: и ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето, и всичко що има в тях;
16 who in the past generations permitted all the nations to go on in their ways,
който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
17 though, indeed, He did not leave Himself without witness, doing good—giving rains to us from Heaven, and fruitful seasons, filling our hearts with food and gladness”;
ако и да не е преставал да свидетелствува за себе си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18 and saying these things, they scarcely restrained the multitudes from sacrificing to them.
И като казваха това, те едвам възпряха множествата да им не принасят жертва.
19 And there came there, from Antioch and Iconium, Jews, and they having persuaded the multitudes, and having stoned Paul, drew him outside of the city, having supposed him to be dead;
Между това, дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха че е умрял.
20 and the disciples having surrounded him, having risen he entered into the city, and on the next day he went forth with Barnabas to Derbe.
А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
21 Having also proclaimed good news to that city, and having discipled many, they turned back to Lystra, and Iconium, and Antioch,
И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Аитиохия,
22 confirming the souls of the disciples, exhorting to remain in the faith, and that it is required of us to enter into the Kingdom of God through many tribulations,
и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
23 and having appointed to them elders in every assembly by vote, having prayed with fastings, they commended them to the LORD in whom they had believed.
И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.
24 And having passed through Pisidia, they came to Pamphylia,
И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25 and having spoken the word in Perga, they went down to Attalia,
И проповядваха учението в Перга, и слязоха в Аталия.
26 and [from] there sailed to Antioch, from where they had been given by the grace of God for the work that they fulfilled;
Оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.
27 and having come and gathered the assembly together, they declared as many things as God did with them, and that He opened a door of faith to the nations;
И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата за да повярват.
28 and they abided there with the disciples [for] not a short time.
И там преседяха доста време с учениците.