2 Corinthians 3
1 Do we begin again to recommend ourselves, except we need, as some, letters of recommendation to you, or from you?
Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 You are our letter, having been written in our hearts, known and read by all men,
Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
3 revealed that you are a letter of Christ ministered by us, not written with ink, but with the Spirit of the living God, not in the tablets of stone, but in fleshy tablets of the heart,
и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът
4 and such trust we have through the Christ toward God,
Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 not that we are sufficient of ourselves to think anything, as of ourselves, but our sufficiency [is] of God,
Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6 who also made us sufficient [to be] servants of the New Covenant, not of letter, but of the Spirit; for the letter kills, and the Spirit makes alive.
Който ни направи способни като служители на един нов завет,
7 And if the ministry of death, in letters, engraved in stones, came in glory, so that the sons of Israel were not able to look steadfastly into the face of Moses, because of the glory of his face—which was being made useless,
Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8 how will the ministry of the Spirit not be more in glory?
как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
9 For if the ministry of the condemnation [is] glory, much more does the ministry of righteousness abound in glory;
Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
10 for also even that which has been glorious, has not been glorious—in this respect, because of the superior glory;
(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11 for if that which is being made useless [is] through glory, much more that which is remaining [is] in glory.
Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
12 Having, then, such hope, we use much freedom of speech,
И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13 and [are] not as Moses, who was putting a veil on his own face, for the sons of Israel not to look steadfastly into the end of that which is being made useless,
и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14 but their minds were hardened, for to this day the same veil at the reading of the Old Covenant remains unwithdrawn—which in Christ is being made useless—
Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.
15 but until today, when Moses is read, a veil lies on their heart,
А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им,
16 and whenever they may turn to the LORD, the veil is taken away.
но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
17 And the LORD is the Spirit; and where the Spirit of the LORD [is], there [is] liberty;
А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.
18 and we all, with unveiled face, beholding the glory of the LORD in a mirror, are being transformed into the same image, from glory to glory, even as by the Spirit of the LORD.
А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
