1 Corinthians 13
1 If I speak with the tongues of men and of messengers, and do not have love, I have become sounding brass, or a clanging cymbal;
Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 and if I have prophecy, and know all the secrets, and all the knowledge, and if I have all faith, so as to remove mountains, and do not have love, I am nothing;
И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 and if I give away all my goods to feed others, and if I give up my body that I may be burned, and do not have love, I am profited nothing.
И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Love is long-suffering, it is kind, love does not envy, love does not vaunt itself, is not puffed up,
Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 does not act unseemly, does not seek its own things, is not provoked, does not impute evil,
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 [does] not rejoice over unrighteousness, and rejoices with the truth;
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 it bears all things, it believes all, it hopes all, it endures all.
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Love never fails; and whether [there be] prophecies, they will become useless; whether tongues, they will cease; whether knowledge, it will become useless;
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 for we know in part, and we prophesy in part;
Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;
10 and when that which is perfect may come, then that which [is] in part will become useless.
но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 When I was a child, I was speaking as a child, I was thinking as a child, I was reasoning as a child, and when I have become a man, I have made useless the things of the child;
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 for we now see obscurely through a mirror, and then face to face; now I know in part, and then I will fully know, as I was also known;
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.
13 and now there remains faith, hope, love—these three; and the greatest of these [is] love.
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
