< Song of Solomon 1 >
1 The song of songs, which is Solomon's.
Соломоновата песен на песните.
2 Oh that he might kiss me with the kisses of his mouth; for thy caresses are more pleasant than wine.
Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 To the smell are thy fragrant oils pleasant, [like] precious oil poured forth is thy name [famous afar]: therefore do maidens love thee.
Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
4 Oh draw me, after thee will we run: the king hath brought me into his chambers; we will be glad and rejoice in thee; we will recall thy caresses, more [pleasant] than wine; without deceit [all] love thee.—
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 Black am I, yet comely, O daughters of Jerusalem, like the tents of Kedar, like the curtains of Solomon.
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Look not so at me, because I am somewhat black, because the sun hath looked fiercely at me: my mother's children were angry with me; they appointed me to be keeper of the vineyards; but my vineyard, which is my own, have I not kept.—
Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
7 Tell me, O thou whom my soul loveth, where thou feedest? where lettest thou thy flock rest at noon? for why should I appear like a veiled mourner by the flocks of thy companions?—
Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 If thou knowest this not, O thou fairest of women, go but forth in the footsteps of the flock, and feed thy kids around the shepherds' dwellings.—
Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 Unto the horse in Pharaoh's chariot do I compare thee, my beloved.
Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Comely are thy cheeks between strings [of pearls], thy neck with rows [of jewels].
Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Chains of gold will we make for thee with studs of silver.—
Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 While the king sitteth at his table, my spikenard sendeth forth its [pleasant] smell.
Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 A bundle of myrrh is my friend unto me, that resteth on my bosom.
Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 A copher-cluster is my friend unto me in the vineyards of 'En-gedi.—
Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
15 Lo, thou art beautiful, my beloved: lo, thou art beautiful: thy eyes are those of a dove.—
Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
16 Lo, thou art beautiful, my friend, also pleasant: also our couch is [made in the] green [wood].
Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 The beams of our houses are cedars and our wainscoting of cypress-trees.
Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.