Psalms 94
1 O God, of vengeance, Lord! O God of vengeance, shine forth.
Господи Боже, Кому принадлежи отмъщението, Господи, кому принадлежи отмъщението, възсияй.
2 Lift up thyself, O judge of the Earth! bring a recompense upon the proud.
Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.
3 How long shall the wicked, O Lord—how long shall the wicked exult?
Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?
4 They sputter, they speak hard things: all the workers of wickedness boast themselves.
Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Thy people, O Lord! they crush, and thy heritage they afflict.
Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;
6 The widow and the stranger they slay, and the fatherless they murder.
Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.
7 And they say, The Lord will not see, and the God of Jacob will not take notice of it.
И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 Understand, ye brutish among the people: and ye fools, when will ye become intelligent!
Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете?
9 He that hath planted the ear, shall he not hear? or he that hath formed the eye, shall he not see?
Оня, Който е поставил ухото не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?
10 He that admonisheth nations, shall he not correct? is it not he that teacheth man knowledge!
Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?
11 The Lord knoweth the thoughts of man, that they are nought.
Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 Happy is the man whom thou admonisheth, O Lord, and teachest him out of thy law:
Блажен оня човек, когото Ти, Господи вразумяваш, И когото учиш от закона Си,
13 That thou mayest grant him repose from the days of evil, until the pot be dug for the wicked.
За да го успокояваш през дните на злочестието, Докато се изкопае ров за нечестивия.
14 For the Lord will not cast off his people, and his inheritance will he not forsake.
Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;
15 For unto righteousness will justice return; and it shall be followed by all the upright in heart.
Понеже съдбата пак ще се съобразява с правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Who will rise up for me against evil-doers? or who will stand forward for me against the workers of wickedness?
Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
17 Unless the Lord had been a help unto me, but a little would have been wanting that my soul had dwelt in the silence of death.
Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
18 When I said, My foot hath slipped: thy kindness, O Lord, sustained me.
Когато казах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 In the multitude of my [painful] thoughts within me, thy consolations delight my soul.
Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.
20 Can there be associated with thee the throne of destructive wickedness, which frameth mischief as a law?
Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?
21 They band themselves together against the soul of the righteous, and innocent blood do they condemn.
Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.
22 But the Lord is become my defence, and my God, the rock of my refuge.
Но Господ е високата моя кула, И Бог мой е канара, при която прибягвам.
23 And he will bring back upon them their own injustice, and in their own wickedness will he destroy them: [yea], he will destroy them—the Lord our God.
Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.
