Psalms 90
1 BOOK FOURTH: “A prayer of Moses the man of God.” Lord, a place of refuge hast thou been unto us in all generations.
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Before yet the mountains were brought forth, or thou hadst ever produced the earth and the world, even from everlasting to everlasting, thou art God.
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Thou turnest man to contrition, and sayest, Return ye children of men.
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 For a thousand years are in thy eyes but as the yesterday when it is past, and as a watch in the night.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Thou carriest them away as with a flood; they are as a sleep: in the morning [they grow] like the grass which changeth.
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 In the morning it blossometh, and is changed: in the evening it is mowed off, and withereth.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 For [thus] are we consumed by thy anger, and by thy fury are we terrified.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Thou hast set our iniquities before thee, our concealed sins before the light of thy countenance.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 For all our days are passed away in thy wrath: we consume our years like a word that is spoken.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 The days of our years in this life are seventy years; and if by uncommon vigor they be eighty, yet is their greatness trouble and mishap; for it soon hasteneth off, and we fly away.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Who knoweth the strength of thy anger, and thy wrath which is like the fear of thee?
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Let us then know how to number our days, that we may obtain a heart endowed with wisdom.
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Return, O Lord, how long yet? and bethink thee concerning thy servants.
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 O satisfy us in the morning with thy kindness, that we may be glad and rejoice throughout all our days.
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Cause us to rejoice as many days as those wherein thou hast afflicted us, the years wherein we have seen unhappiness.
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Let thy act be visible on thy servants, and thy majesty over their children.
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 And may the beauty of the Lord our God be upon us; and the work of our hands do thou firmly establish upon us: yea, the work of our hands—firmly establish thou it.
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
