Psalms 74
1 “A Maskil of Assaph.” Why, O God, hast thou cast us off for ever? why will thy anger smoke against the flock of thy pasture?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Remember thy congregation, which thou didst acquire of old; which thou didst redeem as the tribe of thy inheritance: this mount Zion, whereon thou hast dwelt.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Lift up thy steps unto the perpetual heaps of ruins: the enemy hath ill-used every thing in the sanctuary.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Thy adversaries have roared in the midst of thy places of assembly: they have set up their signs for signs.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 [The enemy] is known as one that lifteth up high axes against the thickets of a forest.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 And now they hew in pieces the carved work thereof altogether with hatchets and hammers.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 They have set on fire thy sanctuary; to the ground have they profaned the dwelling-place of thy name.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 They have said in their heart, We will oppress them altogether: they have burnt up all the places of assembly of God in the land.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Our signs do we not see: there is no more any prophet: and there is no one among us that knoweth how long.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 How long, O God, shall the adversary utter defiance? shall the enemy blaspheme thy name for ever?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Why withdrawest thou thy hand, and thy right hand? [draw it] out of thy bosom—exterminate [them];
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Since [thou] God art my King from olden days, working salvation in the midst of the earth.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 It was thou that didst divide by thy strength the sea: thou brokest in pieces the heads of the crocodiles on the waters.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Thou didst crush the heads of leviathan, and gavest them as food to the people inhabiting the wilderness.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Thou didst cleave fountain and stream: thou didst dry up ever-flowing rivers.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Thine is the day and thine is the night: it is thou who hast prepared the luminary and the sun.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 It is thou who hast set up all the boundaries of the earth: summer and winter—thou thyself hast formed them.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Remember this, that the enemy hath defied the Lord, and that a worthless foolish people have blasphemed thy name.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Oh give not up unto the multitude of enemies the soul of thy turtle-dove: the congregation of thy afflicted do not thou forget for ever.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Look unto the covenant; for the dark places of the earth are full of habitations of violence.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Oh let not the oppressed return confounded: let the poor and needy praise thy name.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Arise, O God, plead thy own cause: remember thy defiance from the worthless fool all the day.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Forget not the voice of thy adversaries: the tumult of those that rise up against thee ascendeth continually.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
