< Psalms 73 >
1 BOOK THIRD: “A Psalm of Assaph.” Truly God is good to Israel, to such as are pure of heart.
Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 But as for me, it lacked but little that my feet had been moved: almost nothing was needed that my steps had slipped.
А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 For I was envious at the arrogant, when I saw the prosperity of the wicked.
Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 For there are no deadly fetters for them, but their strength is firm.
Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 They share not in the trouble of mortals, and with men are they not afflicted.
Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
6 Therefore is pride their neck-chain: violence envelopeth them as a garment.
Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
7 Their eyes start out from fatness: they have exceeded their heart's imaginings.
Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 They scorn, and speak wickedly of oppression: loftily do they speak.
Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
9 They set their mouth in the heavens, and their tongue walketh busily on the earth.
Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Therefore do his people turn away hither: and waters of a full cup are drained by them.
Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 And they say, How should God know? and is there knowledge in the Most High?
И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Behold, these are the wicked; and yet prospering continually they increase in wealth.
Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Verily in vain have I thus cleansed my heart, and have washed in innocency my hands:
Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 While I was afflicted all the day, and my chastisement [came] every morning.
Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 But if I were to say, I will speak thus: behold, I would be treacherous against the generation of thy children.
Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 And when I should think to know this, it would be trouble in my eyes;
И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 Until I enter into the sanctuary of God; and understand what their future will be.
До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Surely thou placest them on slippery spots: thou lettest them fall down into destruction.
Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
19 How are they brought into desolation, as in a moment! they perish, they come to their end with terrific events.
Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 As a dream after awaking, O Lord, reject thou in wrath their image.
Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 For it fermented in my heart, and in my reins I felt sharp thrusts;
Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 But I was indeed foolish, and I knew it not: I was as a [thoughtless] beast with thee.
До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Nevertheless I am continually with thee: thou hast seized hold of me by my right hand.
Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 With thy counsel wilt thou guide me, and afterward take me on to glory.
Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
25 Whom have I in heaven? and beside thee I desire nothing upon earth.
Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
26 Though my flesh and my heart should fall; yet the rock of my heart, and my portion will be God for ever.
Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 For, lo, those that are far from thee shall perish: thou destroyest every one that strayeth away from thee.
Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 But as regardeth me, to draw near to God is good for me: I have put in the Lord Eternal my trust, that I may relate all thy works.
Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.