Psalms 44
1 “To the chief musician, for the sons of Korach, a Maskil.” O God, with our ears have we heard, our fathers have told us, deeds which thou hadst done in their days, in times of old.
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Thou, with thy hand, didst indeed drive out nations, and plant them; thou didst ill-treat people, and cause them to spread out.
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 For not by their sword did they obtain possession of the land, and their own arm brought them no victory; but thy right hand, and thy arm, and the light of thy countenance, because thou hadst given them thy favor.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Thou art my King, O God: ordain salvation for Jacob.
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 Through thee will we butt down our assailants: through thy name will we tread under foot our opponents.
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 For not in my bow will I trust, and my sword shall not help me.
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 But thou helpest us against our assailants, and those that hate us thou puttest to shame.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 Of God we boast all the day, and to thy name will we give thanks for ever. (Selah)
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 But [now] thou hast cast off, and put us to the blush, and goest not forth with our armies.
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Thou causest us to turn back from before our assailant: and they who hate us take spoil for themselves.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Thou givest us up like sheep for food, and among the nations hast thou dispersed us.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Thou sellest thy people for no value, and acquirest no gain by their price.
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 Thou renderest us a reproach to our neighbors, a scorn and a derision to those that are round about us.
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Thou renderest us a by-word among the nations, a shaking of the head among the people.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 All the day is my disgrace before me, and the shame of my face covereth me;
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 Because of the voice of him that reproacheth and blasphemeth; by reason of the enemy and him that seeketh vengeance.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 All this is come over us, yet have we not forgotten thee; nor have we dealt falsely by thy covenant;
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Our heart is not moved backward, nor hath our step turned aside from thy path:
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Even when thou didst crush us in the abode of monsters, and cover us with the shadow of death.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 If we had forgotten the name of our God, or spread forth our hands to a strange God:
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 Would not God search out this? for he knoweth the secrets of the heart.
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 But for thy sake are we slain all the day; we are counted as flocks [destined] for slaughter.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Awake, wherefore wilt thou sleep, O Lord? arise, abandon us not for ever.
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Wherefore wilt thou hide thy face, wilt thou forget our misery, and our oppression?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 For our soul is bowed down to the dust; our body cleaveth unto the earth.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Arise unto our help, and redeem us for the sake of thy kindness.
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
