Psalms 39
1 “To the chief musician, to Jeduthun, a psalm of David.” I said, I will guard my ways, that I sin not with my tongue: I will guard my mouth with a muzzle, while the wicked is before me.
За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
2 I was dumb in deep silence, I was quite still, even from [speaking] good; but my pain was greatly excited;
Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 My heart was hot within me, in my self-communing there burnt a fire: [then] spoke I with my tongue,
Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
4 Let me know, O Lord, my end, and the measure of my days, what it is: I wish to know when I shall cease to be.
Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Behold, measured out with the span hast thou made my days; and my whole duration is nothing before thee: yea, as nothing but vanity doth every man stand here. (Selah)
Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 As nothing but a shadowy image doth man walk about, yea, for vanity only do all make a noise: he heapeth up his gains, and knoweth not who shall gather them.
Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
7 And now, what shall I wait for, O Lord? my hope is in thee.
И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 From all my transgressions deliver thou me: render me not the object of reproach of the worthless.
Избави ме от всичките ми беззакония.
9 I was dumb, I opened not my mouth; because thou hadst done it.
Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
10 Remove thou thy plague away from me: from the blows of thy hand am I consumed.
Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 When thou with corrections chastisest man for iniquity, thou causest his excellence to melt away as [if eaten by] the moth: yea, nothing but vanity is every man. (Selah)
Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
12 Hear my prayer, O Lord, and give ear unto my cry; be not silent at my tears; for a stranger am I with thee, a sojourner, like all my fathers.
Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
13 Leave off from me, that I may recover strength, before I go hence, and am no more.
Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
