Psalms 31
1 “To the chief musician, a psalm of David.” In thee, O Lord, do I put my trust; Oh that I may never be put to shame: through thy righteousness do thou release me.
За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.
2 Bend unto me thy ear; speedily deliver me: be thou unto me as a rock of protection, as a mountain strong-hold to save me.
Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.
3 For my rock and my stronghold art thou; and for the sake of thy name lead me, and guide me.
Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
4 Draw me out of the net which they have laid secretly for me; for thou art my protection.
Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.
5 Into thy hand do I commit my spirit: thou redeemest me, O Lord, the God of truth.
В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.
6 I hate those that depend on lying vanities; but I trust indeed in the Lord.
Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
7 I will be glad and rejoice in thy kindness; because thou hast seen my misery; thou hast taken cognizance of the distresses of my soul;
Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,
8 And thou hast not surrendered me into the hand of the enemy: thou hast caused my feet to stand on an ample space.
И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
9 Be gracious unto me, O Lord, for I am in distress; my eye is consumed through vexation—my soul [too] and my body.
Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
10 For my life is spent with sorrow, and my years with sighing, my strength faileth because of my iniquity, and my bones are consumed.
Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
11 Because of all my assailants am I become a reproach, and unto my neighbors greatly so, and a terror to my acquaintance, those that see me abroad flee away from me.
На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
12 I am forgotten as a dead man out of the heart: I am become like a perishable vessel.
Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;
13 For I have heard the slandering of many; terror was on every side, while they took counsel together against me: to take away my life did they purpose.
Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
14 But I trusted well in thee, O Lord: I said, Thou art my God.
Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
15 In thy hand are my destinies: deliver me from the hand of my enemies, and from my persecutors.
В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
16 Let thy face shine upon thy servant: save me through thy kindness.
Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
17 O Lord, let me not be put to shame; for I have called on thee: let the wicked be put to shame, let them be silent, [passing] to the nether world. (Sheol h7585)
Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята. (Sheol h7585)
18 Let the lying lips be made dumb, which speak hard things against the righteous, with pride and contempt.
Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
19 Oh how great is thy goodness, which thou hast treasured up for those that fear thee; which thou hast wrought for those that trust in thee before the sons of men!
Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
20 Thou wilt conceal them in the secret of thy presence from the conspiracy of men: thou wilt keep them secretly in a pavilion from the strife of tongues.
Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
21 Blessed be the Lord: for he hath shown me his kindness wonderfully in a beleaguered city.
Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
22 And yet had I said in my despondency, I am cut off from before thy eyes: nevertheless thou didst hear the voice of my supplications when I cried loudly unto thee.
А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
23 Oh love the Lord, all ye his pious ones: the Lord preserveth the faithful, and recompenses the presumption of him that acteth proudly.
Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
24 Be strong, and let your heart be of good courage, all ye that hope in the Lord.
Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
