< Psalms 27 >
1 “Of David.” The Lord is my light and my salvation; of whom shall I be afraid? the Lord is the fortress of my life; of whom shall I have dread?
Давидов псалом. Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?
2 When evil-doers come near against me to eat up my flesh, my assailants and my enemies at me: then do they stumble and fall.
Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите ми, За да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха.
3 If an army should encamp against me, my heart shall not fear: if war should arise against me, even then will I have trust.
Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност.
4 One thing have I asked of the Lord, that I will seek for: that I may dwell in the house of the Lord all the days of my life, to behold the loveliness of the Lord, and to be every morning early in his temple.
Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му.
5 For he will hide me in his pavilion on the day of evil; he will conceal me in the secret of his tabernacle; upon a rock will he place me high.
Защото в зъл ден ще ме скрие под покрива Си, Ще ме покрие в скривалището на щита Си, Ще ме издигне на канара.
6 And now will my head be lifted up above my enemies all round about me; and I will sacrifice in his tabernacle sacrifices of joy: I will sing, and I will triumphantly play unto the Lord.
И сега главата ми ще се издигне Над неприятелите ми, които ме окръжават; И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, Ще пея, да! ще славословя Господа.
7 Hear, O Lord, my voice, [when] I call, and be gracious unto me, and answer me.
Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми.
8 Of thee, said my heart, “Seek ye my presence”: thy presence, Lord, will I seek.
Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.
9 Hide [then] not thy face from me; reject not in anger thy servant, thou [who] hast been my help: cast me not off, nor forsake me, O God of my salvation.
Да не скриеш от мене лицето Си; Да не отхвърлиш с гняв слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;
10 For my father and my mother have forsaken me; but the Lord will take me up.
Защото баща ми и майка ми са ме оставили: Господ, обаче, ще ме прибере.
11 Point me out thy way, O Lord! and guide me on a level path, because of those that regard me enviously.
Научи ме, Господи, пътя Си, И води ме по равна пътека поради ония, които ме причакват.
12 Give me not up to the [revengeful] desire of my assailants; for there are risen up against me false witnesses, and such as utter violence.
Да не ме предадеш на волята на противниците ми; Защото лъжливи свидетели са се дигнали против мене, Които дишат насилие.
13 Unless I had believed to see the goodness of the Lord in the land of life—
Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите - бих премалял.
14 Wait on the Lord; be strong, and let thy heart be of good courage; and only wait on the Lord.
Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! чакай Господа.