Psalms 22
1 “To the chief musician upon Ayeleth-hashachar, a psalm of David.” My God, my God, why hast thou forsaken me? why art thou so far from saving me, and from the words of my loud complaint?
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 O my God! I call in the day-time, but thou answerest not; and in the night I find no rest.
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 But thou art holy, O thou that dwellest amidst the praises of Israel.
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 In thee did our fathers trust: they trusted, and thou didst deliver them.
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Unto thee they cried, and were delivered: in thee they trusted, and were not put to shame.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 But I am a worm, and not a man, a reproach of men, and despised of people.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 All those who see me laugh me to scorn: they draw open their lips, they shake their head, [saying, ]
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 “Let him throw himself on the Lord, that he may deliver him: he will save him, for he delighteth in him.”
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Yea, thou art he that took me from the womb: thou hast been my trust when I hung on my mother's breasts.
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 Upon thee was I cast from my birth: from my mother's womb art thou my God.
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Oh be not far from me [now]; for distress is near; for there is none to help.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Many steers have encompassed me: the strong bulls of Bashan have beset me round.
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 They have opened wide against me their mouth, [as] a ravenous and roaring lion.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 Like water am I poured out, and all my bones are disjointed: my heart is become like wax, it is melted in the midst of my entrails.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Like a potsherd is my strength dried up; and my tongue cleaveth to my palate; and into the dust of death hast thou laid me down.
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 For dogs have encompassed me; the assembly of the wicked have enclosed me: like lions [they threaten] my hands and my feet.
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 I may number all my bones: [while] they stare and look upon me.
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 They divide my clothes among themselves, and for my garment do they cast lots.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 But thou, O Lord, be not far from me: O [thou who art] my strength, hasten to my aid.
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Deliver from the sword my life, from the power of the dog my solitary soul.
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 Save me from the lion's mouth; as thou hast answered me from the horns of the reem.
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 I will relate thy name unto my brethren: in the midst of the congregation will I praise thee.
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Ye that fear the Lord, praise him; all ye the seed of Jacob, glorify him; and be in dread of him, all ye the seed of Israel.
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 For he hath not despised nor abhorred the affliction of the poor; neither hath he hidden his face from him; but when he cried unto him, he heard.
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 Of thee shall be my praise in a great assembly: my vows will I pay in the presence of those who fear him.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 The meek shall eat and be satisfied; they who seek him shall praise the Lord: may your heart live for ever.
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 All the ends of the world shall remember and return unto the Lord: and all the families of the nations shall bow themselves down before thee.
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 For the kingdom is the Lord's, and he governeth the nations.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 All they that eat the fat of the earth shall bow themselves down; before him shall bend the knee all that are going down into the dust; for none can keep alive his own soul.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Distant ages shall serve him; there shall be related of the Lord unto future generations.
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 They will come, and will tell his righteousness unto a people yet unborn, that he hath done this.
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
