< Psalms 17 >
1 “A prayer of David.” Hear, O Lord, [the cause of] righteousness, attend unto my entreaty, give ear unto my prayer, coming from lips without deceit.
Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Let from thy presence my sentence come forth; let thy eyes behold what is right.
Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Thou hast proved my heart; thou hast thought of me in the night; thou hast refined me—thou couldst find nothing: my purpose doth not pass beyond [the words of] my mouth.
Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 Among the deeds of men did I observe, by the word of thy lips, the paths of the dissolute.
Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 My steps held firmly to thy tracks, [and] my footsteps did not slip.
Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 I call on thee, for thou wilt answer me, O God: incline thy ear unto me, hear my speech.
Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
7 Show marvelously thy loving-kindnesses, O thou that savest those who put their trust [in thee] from those that rise up [against them] by thy right hand.
Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 Keep me as the apple of the eye; conceal me under the shadow of thy wings,
Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 From the wicked that despoil me, my enemies, who, to take my life, compass me about.
От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 They are enclosed in their own fat: with their mouth they speak proudly.
Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 On our steps they now encompass us: they direct their eyes to turn aside in the land.
Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 Every man is just like a lion that is greedy to tear his prey, and like a young lion lurking in a covert.
Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Arise, O Lord, prevent him, cast him down; deliver my soul from the wicked, who is thy sword, —
Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
14 From these men—thy hand—O Lord, from the men of this world, whose portion is in this life, and whose belly thou fillest with thy hidden treasure: they have children in plenty, and leave the rest of their substance to their babes.
От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 As for me, in righteousness shall I behold thy face: I shall be satisfied, when I awake, with contemplating thy likeness.
А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.