Psalms 147
1 Hallelujah; for it is good to sing praises unto our God; for it is comely; [him] becometh praise.
Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 The Lord buildeth up Jerusalem: the outcasts of Israel will he gather together;
Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 He that healeth the broken-hearted, and bindeth up their hurts;
Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Who counteth the number of the stars; who calleth them all by [their] names.
Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Great is our Lord, and abundant in power: his understanding is immeasurable.
Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 The Lord helpeth up the meek: he bringeth down the wicked to the ground.
Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Lift up a song unto the Lord with thanksgiving; sing praises unto our God with the harp;
Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 Who covereth the heaven with clouds, who prepareth rain for the earth, who causeth grass to grow upon the mountains;
Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Who giveth to the beast its food, to the young ravens which cry.
Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Not in the strength of the horse hath he delight: nor in the [swiftness of the] legs of man taketh he pleasure.
Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 The Lord taketh pleasure in those that fear him, that wait for his kindness.
Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
12 Glorify, O Jerusalem, the Lord: praise thy God, O Zion.
Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 For he hath strengthened the bars of thy gates; he hath blessed thy children in the midst of thee;
Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 He who bestoweth peace in thy borders, who satisfieth thee with the best of wheat;
Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 He who sendeth forth his decree unto the earth: how swiftly speedeth his word along!
Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 He who dispenseth snow like wool; who streweth about the hoarfrost like ashes;
Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 He who casteth down his ice like pieces: before his cold who can stand?
Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 He sendeth out his word, and melteth them: he causeth his wind to blow, and waters run along.
Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 He declareth his word unto Jacob, his statutes and his ordinances unto Israel.
Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 He hath not done so unto any nation: and [his] ordinances— these they know not. Hallelujah.
Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
