Psalms 109
1 “To the chief musician, by David, a psalm.” O God of my praise, do not keep silence.
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 For the mouth of the wicked and the mouth of deceit are opened against me: they have spoken with me with the tongue of falsehood.
Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 Also with words of hatred have they encompassed me, and they fight against me without a cause.
Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 In recompense for my love are they my accusers, while I have nothing but prayer.
За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 And they impose evil on me in recompense for good, and hatred in lieu of my love.
И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Appoint thou a wicked man over him: and let an accuser stand at his right hand.
Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 When he is to be judged, let him go forth guilty, and let his prayer become sin.
Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 Let his days be few, and let another take his office.
Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 Let his children be fatherless, and his wife a widow.
Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Let his children be continually moving about, and beg, and let them seek [their bread] out of their ruined places.
Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Let the creditor lay snares after all that he hath, and let strangers plunder his labor.
Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 Let him have none that extendeth kindness, and let there be none that is gracious to his fatherless children.
Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Let his posterity be cut off: in another generation let their name be blotted out.
Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Let the iniquity of his fathers be remembered by the Lord, and let the sin of his mother not be blotted out.
Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 Let them be before the Lord continually, that he may cut off from the earth their memory.
Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 For the reason that he remembered not to show kindness; but persecuted the poor and needy man, and the grieved in heart to put him to death.
Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 As he loved cursing, so let it come over him: and as he delighted not in blessing, so let it be far from him.
Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 And he clothed himself with cursing as with his garment, and it cometh like water within him, and like oil into his bones.
Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 Let it be unto him as a garment in which he wrappeth himself, and for a girdle let him be continually girded with it.
Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Let this be the reward of my accusers from the Lord, and of those that speak evil against my soul.
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 But thou, O Eternal Lord, deal with me for the sake of thy name: because thy kindness is good, deliver thou me.
А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 For poor and needy am I, and my heart is deeply wounded within me.
Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 Like the shadow when it declineth do I hasten away: I am driven suddenly off like the locusts.
Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 My knees stumble through fasting, and my flesh faileth of fatness.
Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 And I am become a reproach unto them: when they see me, they shake their head.
И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Help me, O Lord my God: O save me according to thy kindness:
Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 That they may know that this is thy hand: that thou, Lord, hast truly done it.
За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 Let them then curse, but do thou bless: when they arise, let them be made ashamed; but let thy servant rejoice.
Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Let my accusers be clothed with confusion, and let them wrap themselves, as with a mantle, in their own shame.
Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 I will thank the Lord greatly with my mouth, and in the midst of many will I praise him.
И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31 For he ever standeth at the right hand of the needy, to save him from those that judge his soul.
Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
