Psalms 107
1 BOOK FIFTH: Oh give thanks unto the Lord; for he is good; for unto eternity endureth his kindness.
Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
2 Thus let the Lord's redeemed say, even those whom he hath redeemed from the hand of the adversary;
Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 And whom he hath gathered out of the [various] lands, from the east, and from the west, from the north, and from the sea.
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
4 They wandered about in the wilderness, in the desert path; they could not find an inhabited city:
Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 Hungry and thirsty, their soul within them fainted.
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Then they cried unto the Lord when they were in distress, [and] out of their afflictions he delivered them.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
7 And he led them forth on the right way, that they might go to an inhabited city.
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 They [therefore] shall give thanks unto the Lord for his kindness, and [proclaim] his wonders to the children of men!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 For he satisfied the longing soul, and the hungry soul he filled with good.—
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Such as sit in darkness and in the shadow of death, bound in misery and [fetters of] iron; —
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
11 Because they have rebelled against the words of God, and have contemned the counsel of the Most High;
Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
12 And he humbled with trouble their heart; they stumbled, and there was none to help;
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 But when they cry unto the Lord when they are in distress, he saveth them out of their afflictions;
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 He bringeth them out of darkness and the shadow of death, and teareth their bands asunder.
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
15 They [therefore] shall give thanks unto the Lord for his kindness, and [proclaim] his wonders to the children of men!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 For he hath broken the doors of copper, and the bolts of iron hath he hewn asunder.—
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 Fools, because of their transgression, and because of their iniquities, are afflicted.
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 All manner of food their soul abhorreth; and they draw near unto the gates of death;
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 But when they cry unto the Lord when they are in distress, he saveth them out of their afflictions.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 He sendeth his word and healeth them, and delivereth them from their graves.
Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 They [therefore] shall give thanks unto the Lord for his kindness, and [proclaim] his wonders to the children of men!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 They shall also sacrifice the sacrifices of thanksgiving, and relate his deeds with joyful song.—
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 They who go down to the sea in ships, who do business on great waters; —
Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 These have seen the works of the Lord, and his wonders on the deep.
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 For he spoke, and he raised the stormy wind, which lifteth up its waves.
Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 They would mount up to heaven, they would go down to the depths: their soul was melted because of their danger.
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
27 They would reel to and fro, and stagger like a drunken man, and all their wisdom was exhausted.
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 And they cried unto the Lord when they were in distress, and he brought them out of their afflictions.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 He calmed the storm into a whisper, and stilled were the waves of the sea.
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 And they were rejoiced because they were silent: and then he guided them unto their desired haven.
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 They [therefore] shall give thanks unto the Lord for his kindness, and [proclaim] his wonders to the children of men!
Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 And they must exalt him in the congregation of the people, and in the assembly of the elders must they praise him.—
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 He changeth rivers into a wilderness, and water-springs into parched ground;
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 A fruitful land into a salty waste, for the wickedness of those that dwell therein.
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 He changeth the wilderness into a pool of water, and desert land into water-springs.
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 And there he causeth to dwell the hungry, that they may found an inhabited city;
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 And they sow fields, and plant vineyards, that they may yield the fruits of the [annual] product.
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 He also blesseth them, and they multiply greatly, and he suffereth not their cattle to diminish.
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 They were also diminished and bowed low through oppression, misfortune, and sorrow:
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 He [then] poureth contempt upon princes, and causeth them to wander in a pathless wilderness.
Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 And he exalteth the needy from misery, and maketh [his] families like flocks.
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 The righteous shall see it, and rejoice; but all wickedness shall stop her mouth.
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Whoever is wise, let him observe these things, and let [all] understand the kindness of the Lord.
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
