Psalms 102
1 “A prayer of the afflicted, when he is overwhelmed, and poureth out before the Lord his complaint.” O Lord, hear my prayer, and let my cry come unto thee.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Hide not thy face from me on the day when I am distressed; incline unto me thy ear; on the day when I call, answer me speedily.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 For my days vanish in smoke, and my bones are burning like a hearth.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Struck [by heat] like the herb and dried up is my heart; for I forget to eat my bread.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Because of the voice of my groaning my bones cleave to my flesh.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 I am like the pelican of the wilderness: I am become like the owl amid ruins.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 I watch, and I am become like a [night-]bird sitting alone upon the housetop.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 All the day my enemies reproach me: they that mock me swear by me.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 For ashes do I eat like bread, and my drink I mingle with weeping;
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 Because of thy indignation and thy wrath; for thou hadst lifted me up, and hast cast me down.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 My days are like a shadow that declineth; and like the herb I wither.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 But thou, O Lord, wilt sit enthroned for ever; and thy memorial is unto all generations.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Thou wilt indeed arise; thou wilt have mercy upon Zion; for it is time to favor her, for the appointed time is coming.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 For thy servants hold dear her stones, and her very dust they cherish.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 Then shall nations fear the name of the Lord, and all the kings of the earth thy glory:
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 When the Lord shalt have built up Zion, he appeareth in his glory;
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 [When] he hath regarded the prayer of the forsaken, and doth not despise their prayer.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 This shall be written down for the latest generation; and the people which shall be created shall praise the Lord.
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 For he hath looked down from the height of his sanctuary; the Lord hath cast from heaven his view to the earth:
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 To hear the sighing of the prisoner; to loosen those that are doomed to death:
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 That men may proclaim in Zion the name of the Lord, and his praise in Jerusalem;
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 When people are gathered together, and kingdoms, to serve the Lord.—
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 He hath weakened on the way my strength; he hath shortened my days.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 I will say, O my God! take me not away in the midst of my days: throughout all generations are thy years.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 In olden times didst thou lay the foundations of the earth; and the heavens are the work of thy hands.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 These will indeed perish, but thou wilt ever exist: yea, all of them will wear out like a garment; as a vesture wilt thou change them, and they will be changed;
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 But thou art ever the same, and thy years will have no end.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 The children of thy servants will dwell [securely], and their seed will be firmly established before thee.
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
