Proverbs 6
1 My son, If thou hast become surety for thy friend, if thou hast struck thy hand for a stranger;
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 If thou art ensnared through the words of thy mouth, if thou art caught through the words of thy mouth:
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 [Then] do this by all means, my son, and deliver thyself, because thou art come into the power of thy friend, Go hasten to him, and urge thy friend.
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Grant not any sleep to thy eyes, nor slumber to thy eyelids.
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 Deliver thyself as a roebuck from the hand [of the hunter], and as a bird from the hand of the fowler.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Go to the ant, thou sluggard; look on her ways, and become wise.
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 She, that hath no prince, officer, or ruler,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 Provideth in the summer her provision, gathereth in harvest-time her food.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 How long, O sluggard, wilt thou lie down? when wilt thou arise out of thy sleep?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 “A little [more] sleep, a little slumber, a little folding of the hands in lying down;”
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 But then will thy poverty come like a rover, and thy want as a man armed with a shield.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 A Godless person is a man of injustice, who walketh with a distorted mouth.
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 He blinketh with his eyes, he scrapeth with his feet, he pointeth with his fingers;
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 Perverseness is in his heart, he contriveth evil at all times; he scattereth abroad discord.
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Therefore shall suddenly come his calamity: unawares shalt he be broken without a remedy.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Six things there are which the Lord hateth; and seven are an abomination unto his spirit:
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Haughty eyes, a tongue of falsehood, and hands that shed innocent blood,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 A heart that contriveth plans of injustice, feet that hasten to run after evil,
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 A false witness that eagerly uttereth lies, and him that scattereth abroad discord among brethren.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Keep, O my son, the commandment of thy father, and reject not the teaching of thy mother:
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Bind them upon thy heart continually, tie them about thy throat.
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 When thou walkest, it shall lead thee; when thou liest down, it shall watch over thee; and when thou art awake, it shall converse with thee.
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 For the commandment is a lamp, and the law is light; and the way of life are the admonitions of correction:
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 To guard thee against a bad woman, from the flattery of an alien tongue.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Covet not her beauty in thy heart, and let her not conquer thee with her eyelids.
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 For by means of a harlot [one is brought down] to the last loaf of bread: and an adulterous woman will even hunt for the precious life,
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Can a man gather up fire in his lap, and shall his clothes not be burnt?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Can a man walk along upon hot coals, and shall his feet not be burnt?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 So it is with him that goeth in to his neighbor's wife: no one that toucheth her shall remain unpunished.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 Men do not despise the thief, if he steal, to gratify his craving when he is hungry:
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 And if he be found, he must pay sevenfold; all the wealth his house must he give.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 But whoso committeth adultery with a woman lacketh sense: he that is the destroyer of his soul, will alone do this.
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 Plague and disgrace will he meet with; and his reproach will not be blotted out.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 For jealousy is the fury of a husband, and he will not spare on the day of vengeance.
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 He will not regard the appearance of any ransom; and he will not be content, though thou give ever so many bribes.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
