Proverbs 31
1 The words of king Lemuel, the prophecy with which his mother instructed him.
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 What [hast thou done], O my son: and what, O son of my body? and what, O son of my vows?
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Give not unto women thy vigor, nor thy ways to those that ruin kings.
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 Not for kings, O Lemoel, not for kings [it is fitting] to drink wine, nor for princes, strong drink:
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 Lest either might drink, and forget what is written in the law, and pervert the cause of all the afflicted.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Give strong drink unto him that is ready to perish, and wine unto those who have an embittered soul.
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 Let such a one drink, and forget his poverty, and remember his trouble no more.
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Open thy mouth for the dumb, for the cause of all fatherless children.
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Open thy mouth, judge righteously, and decide the cause of the poor and needy.
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Who can find a virtuous woman: for far above pearls is her value.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 The heart of her husband doth safely trust in her, and he will not see his gain diminish.
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 She treateth him well and not ill, all the days of her life.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 She seeketh for wool and flax, and worketh with her willing hands.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 She is become like the merchant's ships: from afar doth she bring her food.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 And she riseth while it is yet night, and giveth provision to her household, and a task to her maidens.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 She thinketh of a field, and buyeth it: with the fruit of her hands she planteth a vineyard.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 She girdeth with strength her loins, and giveth vigor to her arms.
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 She perceiveth that her profit is good: [therefore] her lamp goeth not out by night.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 She stretcheth out her hands to the spindle, and her palms hold fast the distaff.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 She spreadeth out wide her open palm to the poor: yea, her hands she stretcheth forth to the needy.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 She hath no fear for her household of the snow: for all her household are clothed in scarlet.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Tapestry-covering she maketh for herself: of linen and purple is her attire.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Well known is in the gates her husband, when he sitteth with the elders of the land.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 Fine tunics she maketh, and selleth them, and girdles she furnisheth unto the merchant.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Strength and dignity are her clothing: and she smileth at the coming of the last day.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 She openeth her mouth with wisdom, and the law of kindness is on her tongue.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 She looketh well to the ways of her household, and the bread of idleness she doth not eat.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Her children rise up, and call her blessed; her husband, also, and he praiseth her:
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 “Many daughters have done virtuously; but thou excellest them all.”
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 False is grace, and vain is beauty: a woman only that feareth the Lord shall indeed be praised.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Give her of the fruit of her hands, and let her own works praise her in the gates.
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
