Proverbs 26
1 As snow is in summer, and as rain in harvest: so is honor not seemly to a fool.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 As the bird [cometh] to flit away, as the swallow, to fly off: so will an undeserved curse not come [to fulfillment].
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 A whip is for the horse, a bridle for the ass, and a rod for the fool's back.
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Do not answer a fool according to his folly, lest thou also become equal unto him.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Answer a fool according to his folly, lest he be wise in his own eyes.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 He choppeth off the feet, and drinketh vexation, that sendeth important messages by the hand of a fool.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 Too feebly hang down the thighs on a lame man: so is a parable in the mouth of fools.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 As is the one that bindeth a stone fast in a sling, so is he that giveth honor to a fool.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 [As] a thorn that is come into the hand of a drunkard, so is a parable in the mouth of fools.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 A master injureth all things when he hireth a fool or hireth mere rovers.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 As a dog returneth to his vomit, so doth a fool repeat to act in his folly.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 When thou seest a man wise in his own eyes, then is there more hope for a fool than for him.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 The slothful saith, There is a leopard in the way: a lion is between the streets.
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 As a door turneth upon its hinges, so doth the slothful upon his bed.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 Hath the slothful hidden his hand in the dish, it wearieth him to bring it back again to his mouth.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 The slothful is wiser in his own eyes, than seven men that can give wise answers.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 As is one that taketh hold of a dog by the ears, so is he that passing by becometh excited about a dispute which concerneth him not.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 As one fatigueth himself shooting off firebrands, arrows, and death:
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 So is the man that hath cheated his neighbor, and saith, Behold, I am only jesting.
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Where there is no wood, the fire goeth out: so where there is no whisperer, strife is silenced.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 As charcoals are added to burning coals, and wood to fire, so is a contentious man fitted to enkindle a dispute.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 The words of a whisperer are as wounds, and they go down into the innermost chambers of the body.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Like silver dross laid over an earthen vessel, so are burning lips with a bad heart.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 With his lips dissembleth he that hateth, and within himself layeth he up deceit:
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 Though he make his voice sound ever so graciously, believe him not; for there are seven abominations in his heart.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 If one's hatred be covered by deception, then shall be laid bare his wickedness before a [whole] assembly.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 Whoso diggeth a pit will fall therein; and upon him that rolleth a stone, will it return.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 A lying tongue hateth those that are crushed by it; and a flattering mouth prepareth [others'] downfall.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
