Proverbs 23
1 When thou sittest to eat with a ruler, consider diligently what is before thee:
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 For thou puttest a knife to thy throat, if thou be a man of a craving desire.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Do not long for his savory meats; they are deceitful food.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Fatigue thyself not to become rich; because thou hast understanding, forbear.
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 When thou lettest merely thy eyes fly over it, it is no more: for it will ever make itself wings: like an eagle will it fly toward heaven.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Eat not the bread of a man with an evil eye, and do not long for his savory meats;
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 For as though there were a division in his soul, so doth he act: Eat and drink, saith he to thee; but his heart is not with thee.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Thy morsel which thou hast eaten must thou spit out, and thou hast wasted thy pleasant words.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Speak not before the ears of a fool; for he will despise the intelligence of thy words.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Remove not the ancient landmark, and into the fields of the fatherless must thou not enter;
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 For their redeemer is strong; he will indeed plead their cause with thee.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Apply thy heart unto instruction, and thy ears to the sayings of knowledge.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Withhold not from a lad correction; for if thou beat him with the rod, he will not die.
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
14 Thou wilt indeed beat him with the rod; but thou wilt deliver his soul from perdition. (Sheol h7585)
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 My son, If thy heart be wise, my heart shall rejoice, even mine.
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 And my reins shall exult when thy lips speak what is equitable.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Let not thy heart be envious against sinners; but [remain] in the fear of the lord all the time.
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 For surely there is a future, and thy hope will not be cut off.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Hear thou, my son, and become wise, and guide thy heart on the right way.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Be not among those that drink wine immoderately, among those that over-indulge in eating flesh:
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 For the drunkard and the glutton will come to poverty; and drowsiness clotheth a man in rags.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Hearken unto thy father that hath begotten thee, and despise not thy mother although she be old.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Buy the truth and sell it not; [also] wisdom, and instruction, and understanding.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 The father of the righteous will be greatly glad, and he that begetteth a wise child will have joy through him.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Let [then] thy father and thy mother rejoice, and let her that hath born thee be glad.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Give, my son, thy heart unto me, and let thy eyes watch my ways.
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 For a harlot is a deep ditch, and a strange woman is a narrow well.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 She also lieth in wait like a robber, and she increaseth the treacherous among men.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Who hath woe? who hath sorrow? who hath quarrels? who hath complaints? who hath wounds without cause? who hath redness of eyes?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 They that tarry late over the wine: they that come to seek for mixed drink.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Do not look on the wine when it looketh red, when it giveth its color in the cup, when it glideth down so readily.
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 At the last it will bite like a serpent, and like a basilisk will it sting.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Thy eyes will see strange forms, and thy heart will speak perverse things.
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 And thou wilt be like one that lieth down in the heart of the sea, or as he that lieth on the top of a mast.
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 “They smote me, [but] I suffered no pain; they struck me hard, [but] I felt it not: when shall I awake? I will continue to seek it again.”
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
