Proverbs 22
1 A good name is preferable to abundant riches, and good grace, to silver and to gold.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 The rich and poor meet together: the Lord is the maker them all.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 The prudent foreseeth the evil, and hideth himself; but the simple pass on, and are punished.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 The reward of humility [and] the fear of the Lord are riches and honor, and life.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Thorns and snares are on the way of a perverse man: he that doth guard his soul will keep far from them.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Train up the lad in accordance with his course: even when he groweth old, will he not depart from it.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 A rich man ruleth over the poor, and the borrower is servant to the man that lendeth.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 He that soweth injustice will reap wrong-doing; and the rod of God's wrath will not fail.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 A man of a benevolent eye will indeed be blessed; for he giveth of his bread to the poor.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Drive away the scorner, and strife will go off; and then will cease contention and dishonor.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 He that loveth with a pure heart, and hath grace on his lips, will have the king as his friend.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 The eyes of the Lord guard knowledge, and he overturneth the words of the treacherous.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 The slothful saith, There is a lion without, in the midst of the streets shall I be murdered.
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 A deep pit is the mouth of adulterous women: he that hath obtained the indignation of the Lord will fall thereinto.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 When folly is bound fast to the heart of a lad, the rod of correction must remove it far from him.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 He that oppresseth the poor to increase his riches, [must at length] give to the rich, and come only to want.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Incline thy ear, and hear the words of the wise, and apply thy heart unto my knowledge.
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 For it is a pleasant thing if thou keep them within thy bosom, if they be altogether firmly seated upon thy lips.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 That thy trust may be in the Lord, have I made them known to thee this day, yea, even to thee.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Have not I written for thee excellent things in counsels and knowledge,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 That I might make thee know rectitude, the sayings of truth; that thou mightest bring back answers of truth to those that send thee?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Rob not the poor, because he is poor, neither crush the afflicted in the gate;
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 For the Lord will plead their cause, and despoil the life of those that despoil them.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Make no friendship with a man given to anger; and with a man of fury thou must have no intercourse:
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 Lest thou learn his ways, and get a snare for thy own soul.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Be not one of those that pledge their hand, or of those that are sureties for debts.
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 If thou have nothing to pay, why should he take away thy bed from under thee?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Remove not the ancient landmark, which thy fathers have established.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Seest thou a man that is diligent in his work? before kings may he place himself: let him not place himself before obscure men.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
