Proverbs 2
1 My son, if thou wouldst but accept my words, and treasure up my commandments with thee;
Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2 To let thy ear listen unto wisdom: [if] thou wouldst incline thy heart to understanding.
Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 For if thou wilt call after intelligence; if after understanding thou wilt lift up thy voice;
Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 If thou wilt seek her as silver, and search for her as for hidden treasures:
Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 Then wilt thou understand the fear of the Lord, and the knowledge of God wilt thou find.
Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6 For the Lord giveth wisdom: out of his mouth [come] knowledge and understanding.
Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 He treasureth up sound wisdom for the righteous, as a shield to those that walk in integrity:
Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 That men may keep the paths of justice; and the way of his pious servants doth he guard.
За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
9 Then wilt thou understand righteousness, and justice, and equity: yea, every track of goodness.
Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
10 For wisdom will enter thy heart, and knowledge will be pleasant unto thy soul;
Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
11 Discretion will watch over thee, understanding will keep thee;
Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
12 To deliver thee from the way of the bad, from the man that speaketh perverse things;
За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,
13 [From those] who leave the paths of uprightness, to walk in the ways of darkness;
От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,
14 Who rejoice to do evil, who are delighted in the perverseness of the bad;
На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,
15 Who as regardeth their paths are crooked, and froward in their tracks.
Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,
16 To deliver thee from the adulteress, from the alien woman that useth flattering speeches;
за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
17 That forsaketh the friend of her youth, and forgetteth the covenant of her God.
(Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
18 For she sinketh unto death—her house, and unto the departed [lead] her tracks.
Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
19 All that come unto her return not again, and they will not reach the paths of life.
Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )
20 In order that thou mayest walk in the way of good men, and observe the paths of the righteous.
За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
21 For the upright will dwell on the earth, and the perfect will be left remaining on it.
Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
22 But the wicked will be cut off from the earth, and the treacherous shall be plucked up therefrom.
А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
