Proverbs 17
1 Better is a piece of dry bread, and quiet therewith, than a house full of the sacrifices of contention.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 An intelligent servant will have rule over a son that bringeth shame, and among the brothers will he have part of the inheritance.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 The crucible is for silver, and the furnace for gold; but the Lord probeth the hearts.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 An evil-doer listeneth to unjust lips: falsehood giveth ear to a tongue that bringeth destruction.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Whoso mocketh the poor blasphemeth his Maker: he that is glad at calamities will not remain unpunished.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 The crown of old men are children's children; and the ornament of children are their fathers.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 High-toned language is not seemly to a worthless fool: and yet much less the language of falsehood to a noble.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 As a precious stone appeareth a bribe in the eyes of him that obtaineth it: whithersoever it turneth, it prospereth.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 He that covereth a transgression seeketh love; but he that repeateth a matter separateth confident friends.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 A reproof penetrateth more deeply into a wise man, than a hundred stripes into a fool.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Only rebellion doth a bad man seek: therefore a cruel messenger will be sent out against him.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 A man may meet a she-bear robbed of her whelps, but not a fool in his folly.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Whoso bestoweth evil in return for good—evil shall not depart from his house.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 As one letteth loose [a stream] of water, so is the beginning of strife: therefore before it be enkindled, leave off the contest.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 He that declareth the wicked innocent, and he that condemneth the righteous, yea, both of them are equally an abomination to the Lord.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Wherefore is the purchase-money in the hand of a fool to acquire wisdom, seeing he hath no sense?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 A friend loveth at all times, and as a brother is he born for [the time of] distress.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 A man void of sense pledgeth his hand, and becometh surety for his friend.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 He loveth transgression that loveth quarrel; and he that maketh high his door seeketh destruction.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 He that hath a froward heart will not find happiness; and he that hath a perverse tongue will fall into evil.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 He that begetteth a fool [doth it] to his sorrow; and the father of a worthless fool cannot have any joy.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 A merry heart causeth a healthy appearance of the countenance, but a depressed spirit drieth up the bones.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 A wicked man taketh a bribe out of the bosom, to pervert the paths of justice.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Wisdom is before him that hath understanding; but the eyes of a fool are at the ends of the earth.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 A foolish son is a vexation to his father, and bitterness to her that hath born him.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 To punish the just with a fine even is not good, nor to strike the noble [-hearted] for [their] equity.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 He that holdeth back his speeches hath knowledge; and he that is sparing of his spirit is a man of understanding.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Even a fool, when he keepeth silence, is counted wise: he that shutteth his lips [is esteemed] a man of understanding.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
