Proverbs 16
1 Unto man belong the resolves of the heart; but from the Lord cometh the expression of the tongue.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Every one of the ways of a man is pure in his own eyes; but the Lord measureth the spirits.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Commit unto the Lord thy works, and thy plans will be firmly established.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Every thing hath the Lord wrought for its destined end; yes, even the wicked for the day of unhappiness.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 An abomination of the Lord is every one that is proud of heart: the hand [of God] being against [his] hand, he shall not go unpunished.
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 Through kindness and truth is iniquity atoned for; and by the fear of the Lord [men] depart from evil.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 When the Lord receiveth in favor a man's ways, he maketh even his enemies to be at peace with him.
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 Better is a little with righteousness, than great incomes through injustice.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 A man's heart deviseth his way; but the Lord directeth firmly his steps.
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 There should be a wise sentence on the lips of the king: his mouth should never commit a trespass in judging.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 A just balance and scales belong to the Lord: his work are all the weights in the bag.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 It should be an abomination to kings to commit wickedness; for through righteousness [alone] can a throne be established.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Righteous lips [should obtain] the favor of kings; and him that speaketh uprightly should they love.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 The fury of a king is like the messengers of death; but a wise man will appease it.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 In the light of the king's countenance there is life; and his favor is as a cloud of the latter rain.
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 How much better is it to obtain wisdom than gold! and to obtain understanding is preferable to silver!
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 The highway of the upright is to depart from evil: he preserveth his soul that watcheth his way.
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Before downfall [goeth] pride, and before stumbling, haughtiness of spirit.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 Better is it to be of a humble spirit with the lowly, than to divide spoil with the proud.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 He that reflecteth on a matter wisely will find happiness; and whoso trusteth in the Lord—happiness attend him!
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 The wise in heart is called a man of understanding; and the sweetness of the lips increaseth information.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Intelligence is a source of life unto its possessor; but the correction of fools is folly.
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 The heart of the wise maketh his mouth intelligent, and upon his lips he increaseth information.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 [Like] the droppings of honey are pleasant sayings, sweet to the soul, and healing to the bones.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 There is many a way which seemeth even before a man, but its end are the ways unto death.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 The desire of the laborer laboreth for him; for his mouth imposeth it on him.
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 An ungodly man diggeth up mischief, and on his lips there is as it were a scathing fire.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 A perverse man scattereth strife; and a whisperer separateth confident friends.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 The man of violence misleadeth his neighbor, and maketh him go on a way which is not good.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 He shutteth his eyes to devise perverse things: when he compresseth his lips then hath he fully resolved on evil.
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 An ornamental crown is the hoary head, on the way of righteousness can it be found.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 One that is slow to anger is better than a hero; and he that ruleth his spirit, than the conqueror of a city.
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 In the lap the lot is cast: but from the Lord cometh the whole of its decision.
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
